Pearl

 Всеки, който ме познава знае, че една от маниите ми е бижутата. Обожавам ги - златни, сребърни, изчистени или със скъпоценни камъни. Днес отново бях изправена пред дилемата, която всеки път ме измъчва, с какво бижу да съчетая облеклото си. Докато се чудех дали пръстена със сините камъни ще е подходящ, моят котарак (мъркащ и въртящ се непрестанно около мен) събори кутията с бижута на земята. От там изпадаха толкова много джуджурийки: късметчета от кафето, листче с телефонен номер (за жалост без име под него), капачетата на новите ми обувки, парче кора от дърво, някаква ръчичка от играчката от Kinder Surprise, старите слушалки за телефона и още куп миниатюрни ненужни работи. Заех се с прибирането им обратно в кутията и видях, че от устата на котака ми виси сребърна верижка, която си бе намерил за играчка. Сбихме се и аз успях да отърва невредима верижката, на която виси един толкова скъп спомен. Висулката представлява бяла перла, на върха на която блести диамант. Спомням си, че когато я видях преди три години на витрината на бижутерията в града ми, перлата не беше сама. Компания й правеше още една перла, същата, но с розов отенък. Толкова се влюбих в бижуто, че не спирах да мрънкам за него. Всеки ден преди и след училище минавах през магазина и поглеждах с надежда витрината, на която перлите спокойно ме чакаха. След по-малко от две седмици аз успях да събера пари и на тичане отидох в бижутерския магазин. Нямаше никакви увъртания от моя страна и минутки по-късно излязох от магазина с широка усмивка, чантичка в ръчичка и празно джобче. След няколко дни се разделих с розовата перла. Сега ще ви разкажа как...
  По това време бях изключително близка с един от тримата мускетари, за които писах по-рано. Марк - момчето с най-сините очи на света, гъста руса (почти златна) коса и удивително прави, бели (точно като перли) зъби. Той не може да остане незабелязан - влезне ли в стаята мигом тя става по-слънчева, приветлива и спокойна. Марк има невероятна аура и винаги щом е до мен изпитвам сигурност. И това не се дължи на оръжието, което е задължително с него, а просто защото той си е такъв.Всеки път когато ми се обади първият въпрос е "Как си? Всичко наред ли е?". Пази ме като негово дете. Винаги е казвал, че след майка му и сестра му, аз съм тази, на която държи страшно много. Случвало ни се е да не се виждаме с месеци, веднъж видим ли се - срещата не се забравя, става много по-продължителна и дълга от очакваното. Марк е вечно зает до толкова, че понякога се забравя и улисва в работата. Но е много отговорен и е един от малкото, на които може да се разчита.
 Та, когато споменах думата оръжие се сетих за моето бойно кръщение с пистолета на Марк. Беше миналата година, в една спокойна октомврийска вечер. Сърбахме си сладко горещия шоколад в една приятна сладкарница, намираща се в спокоен квартал, когато приятелят ми започна да се пали и да ми обяснява надълго и широко за най-новата му страст - оръжията. Похвали ми се, че си е взел Glock-17, "голяма сила, голямо чудо, много удобно и практично, ти ще си го прибираш в чантата". Марк не спираше да ми се моли и предлага урок по стрелба. Дали бях пийнала прекалено много шоколад или просто той така ми влияе, аз събрах смелост и го последвах на тихия паркинг. Огледахме се по цялата улица, изчакахме да мине и последната кола и застанах в следната поза: краката разкрачени (чувствах се, че все едно пишкам като мъж), Марк пъхна в ръцете ми пистолета, хвана ги в неговите и ги вдигна високо над главите ни. Затворих очи, отворих устата, както той ми каза и след секунди неговата ръка опря на моята, а аз натиснах спусъка и : ПАУ!!! Включиха се алармите на паркираните автомобили, кучета започнаха да лаят и чак тогава разбрах, че това бе всичко. Хората излязоха по терасите и прозорчетата си, за да видят какво се случва навън.  А аз и Марк си плюхме на петите, включихме турбото и с висока скорост след минути се озовахме далеч от "тихия" паркинг. Само на лудории ме учи това момче...
 Бях тръгнала да разказвам как се разделих с розовата перла. Подарих я на Марк, защото той е самото олицетворение на бижуто: нежно и чисто, но много здраво, с много фалшификати, но най-добър е, разбира се, оригиналът. Скрит някъде и търсен навсякъде. My pearl...