Мама

 И въпреки, че изписах толкова много за моите котки, показах ви коя с какво е част от деня ми, сега ще разберете коя и каква е най-важната жена в живота ми. Не е за учудване, това е мама или по-скоро (наистина!) най-добрата ми приятелка. Винаги е казвала, че  не иска нашите отношения да са като типичните на майка и дъщеря. Спомням си как още от малка ми е казвала, че преди всичко ние сме приятелки и трябва да си споделяме и помагаме, да се обичаме и подкрепяме непрестанно. И това се случва всеки ден, седем дни в седмицата, 24 часа в денонощието. Обичам майка ми, нищо, че често и противореча, понякога повдигам тона, върша бели и забранени неща (за някои от които тя не знае). Но тя си знае колко много значи за мен и ми прощава всеки път. Понякога се сърди с дни и ме кара да се чувствам като най-ужасния човек (особено като ми каже "свекърва"). Често пъти съм и търсила прошка със сърцераздирателни послания, sms-и, рисунки, съпътствани с много сълзи (понякога и сополи), на които тя не може да стои безучастна и в следващия миг отново се смеем заедно.
 Мама е жената, от която ежедневно черпя познания, вземам пример и слушам (когато ми изнася, де). От нея съм наследила страстта към книгите, с които тя ме запозна още на четиригодишна възраст, любовта към изкуството на киното, театъра, Том Круз и Джони Деп, но все още не съм взела последния й сомелиерски урок (за непросветените сомелиер - дегустатор на вино, каквато е и мама). Взела съм и топлите й кафяви очи, които пронизват и са вечно отворени. От мама научих колко е важно да бъда преди всичко човек. Взела съм борбената й натура и също като нея устоявам на изпитанията поднесени ми от съдбата. Като всеки нормален родител и моята майка иска да ме предпази от всичките гадости и нерадости, които понякога сами си предизвикваме. От всичките й думи най-много мразя следните: "Прави каквото си искаш!". След като ги чуя знам, че трябва да действам точно обратното, да си седя кротко и да я слушам. Защото си имам и история по този повод. Беше много отдавна, още през 90-те години на миналия век, когато съм била на около шест или седем години. Тогава нямахме много финансови средства и нашите свързваха двата края като повечето хора - много работа и лишения. Спомням си как един ден в хранителния магазин пазарувахме заедно с мама по списък с нужните продукти, на които дори грижливата ми майка бе написала цената и следователно бе приготвила сумата. Да, обаче по това време се въртеше една шумна и цветна реклама на паста за зъби Colgate, която аз си бях набелязала. Застанах пред щанда и се заинатих да ми купи пастата за зъби (не, че вкъщи си нямахме). Мама само ме погледна и ясно си спомням, че ме попита дали наистина имам нужда от това. Аз я погледнах изненадано и много учудено (как така да нямам нужда от Colgate!) и й казах: ДА! Тогава тя върна сиренето, кашкавала, яйцата и пилето обратно от където ги бе взела и отидохме на касата само с хляб и пастата за зъби, защото само за това стигаха парите. Още щом излязохме от магазина съжалих за безразсъдното си желание, особено когато за първи път чух лекция от мама, която се бе заела да ме научи на по-важните приоритети. От онази случка насам аз никога не съм поискала и заинатявала да ми купи нещо, каквото и да е било.
 Спомням си и друга емоционална случка заедно с моето мамче. Януари, 1997 година. Навън е страшен студ, лед е обвил цялата природа, лед е постлан по улици и тротоари, а аз и бременната ми майка се прибираме от разходка. Тогава тя беше в петия месец с братчето ми и си спомням как я умолявах да ме вдигне на ръцете си до вкъщи. Без много да му мисли тя ме вдигна, гушна ме и си продължи по пътя. За беля обаче вървейки се спъна в дългото си палто и започнахме да падаме. Мама се извъртя и падна по гръб, за да понесе удара само тя. Защити и мен, и Фабиен като се сдоби с натъртвания по цялото тяло. Това е само мъничък пример за жертвоготовността и отдадеността й към мен и брат ми. Когато го роди през април същата година тя буквално се разпъваше между грижите за нас и семейния бизнес, който започнаха заедно с татко през ноември. И двамата ставаха рано сутрин, но докато баща ми беше зает през цялото време с ресторанта им, мама се прибираше в 12 на обяд, за да сготви и нахрани мен и бебето. След това се връщаше на работа и се прибираше отново в 17 часа. В 21ч. вечерта отново беше в кухнята на ресторанта и се прибираше заедно с татко късно през нощта. На другия ден се събуждах и до главата ми върху възглавницата винаги имаше близалка, шоколадче и желирани бонбони - реванш от мама, за дето няма време нито за мен, нито за Фабиен. Сега вече схващате за каква жена говоря!
 Какво друго мога да кажа за нея? -Много (и то само хубави работи)! Но мисля да приключа само като добавя, че е най-прекрасният човек, когото познавам и че я обичам и ценя адски много. Честит празник, мамо!