Истинското приятелство не се страхува от паузите!

 Той е една година по-голям от мен, притежава завиден тен, изразителна бенка на лявата си буза (която много обичам да виждам повдигната над мустачето му) и дълбоки маслинено черни очи. Именно тези очи ме карат да се изчервявам всеки път, когато ме погледнат, за да ми съобщят каквото и да било без думи. Притежателят им има безгранично чувство за хумор, но и много ранима, добра душа. Красив е. Същият успява да се справя със всичко, което му се изпречи на пътя с много упорство, труд и голямо желание. И за съжаление живее на 100 км от мен! Това е Ейвън - моят истински приятел, един от най-добрите и доказали се верни приятели. Ще се учудите, познавам Ейвън също както Дани, дори запознанството ни е сходно. Ейвън беше гадже на моята Лин и след като решиха да не се виждат повече аз въпреки всичко останах неговата най-добра приятелка. Наричаме се приятелче, защото умалителната форма отговаря на милото държание, което имаме един към друг. Ейвън е мъжът, на когото се обаждам винаги когато ми се случи нещо хубаво, срещнала съм добър човек, имала съм прекрасен следобед.Обичам да го слушам как разказва за нещата, които му се случват, за емоциите, които бушуват като водопад в него, за начина, по който живее. Обичам, когато ми звъни в 4 сутринта, за да ми направи серенада по телефона, заедно с приятелите му. Обичам да вечеряме заедно в ресторанта ни и хората да ни гледат любопитно (а жените да оглеждат него). Общо взето свързвам само положителни емоции с Ейвън. Толкова много се зарадвах, когато ме покани за дама на бала му и бях толкова съкрушена, че трябва да откажа, защото по-рано бях приела да съм водеща на друг бал (още ме е яд!). Сега учим и живеем в различни градове, но това не е пречка за нашите чувства и голямото и силно приятелство, което имаме, издържало на десетки изпитания.
 Ейвън е запознат с цялата ми биография. Понякога, когато говори за мен и аз слушам отстрани имам чувството, че описва друг човек, но много познат и близък до мен. Познава ме по-добре от мен и успява да ме изненада всеки път, когато е изчислил следващия ми ход. Дава ми безотказни съвети, които понякога не ми се нравят, ала щом забележи, че се мръщя не пропуска да добави "Ама ти си знаеш. Все пак си голямо дете." Може би е прав, ама все пак аз често пъти съм го отървавала от кашите, в които обича да се забърква сам. Пример: много харесваше едно момиче, което пък беше хлътнало до уши по него. Последва страшна връзка с много приливи и отливи на чувства от негова страна. Тя беше по-малка и много лесна за манипулиране. Ейвън беше наясно с това, но не знаеше тя какво му мисли. Живееха на една улица и родителите им се познаваха много добре. Когато се "загаджиха" всички бяха доволни и  предизвестяваха голяма любов. Но на моето момче очите му все шарят, гледат и оглеждат. Мина се време, той записа висше в друг град и се премести да живее там. Момичето му буквално се поболя, качваше се на влака, за да отива при него, бягаше от вкъщи и училище, караше се с техните и не преставаше да задушава Ейвън. Накрая той реши да й бие шута, но не позна колко голям риск приема. След раздялата им момичето полудя от мъка, ревност и каприз по него. Стигна се до там, че една вечер почукала на вратата му (отново избягала от вкъщи) мъртво пияна и заплашила със самоубийство. Ейвън бил на ръба на нервите си и отново и обяснил, че не иска да е с нея и иска тя да го остави на мира, а момичето само клюмало рошавата си глава и крещяло, че не иска да чува и за това. Влязла в квартирата му и след минутка припаднала от безсилие примесено с много алкохол и чувства. Ужасен Ейвън звънял на Бърза помощ, дошла линейка, а след това и сестрата на момичето, която също като нея почнала да го напада и обижда. Секунди след като сцената у тях се разпаднала и сестрите се прибрали у тях приятелчето ми позвъня и разказа от игла до конец за случилото се преди малко. Много се ядосах! Така ми кипна, че след два дни аз сама потърсих "самоубийцата". Хванах я на тясно и й обясних, че не бива да се прави на "многострадалната Геновева", а да се стегне и да престане да се възползва и разбива психиката на всички около нея. Стреснах я като й казах, че следващият път, когато повтори тоя номер и наистина не стигне до това, с което заплашва, аз ще я довърша. Не знам какво се е случило след това, но знам, че тя повече не потърси Ейвън (сега е с друг, не си мислете, че й е лошо), а с него сега само се смеем на случката преди повече от година.
 Когато преди три години трябваше да се премести от родния ни град цял месец не си намирах място. Заплаших го, че ако ме забрави и не се прибира всяка седмица ще го намеря и запаля колата му (която все ми гасне и не може да тръгнем). Ейвън просто се усмихна, показа големите си бели зъби и ме прегърна през рамо: "Ти си Адриана и да искам, никога не бих те забравил!", после ми купи сладки пуканки и отидохме извън града, на любимия завой, от който се открива гледка на цялата община. И сега, в дните, в които не се чуваме често и аз съм готова да купя туба бензин и кибрит се сещам за думите на моето приятелче. Ейвън, целувам те!