В началото бе котката...

 Всеки е чувал израза: "Покажи ми приятелите си, за да ти кажа какъв си.". Е, моите приятели са толкова много и толкова различни, че ако трябва да се характеризирам с всеки един от тях, то би излязло, че съм един доста странен и объркан човек. Може би на това дължа обяснението, че понякога и сама не успявам да се разбера. И все пак, за да съм честна, аз съм една много доволна от живота си "котка", имам до себе си друга такава във всеки момент; на едната (Парис) мога да разчитам за вечно гостоприемство, дори и в 4 сутринта; другата (Ева) винаги е била насреща за поредния запой- с нея са най-страшните ми пиянства, като на другата сутрин никога не ме е оставяла сама и на най-страшния изпит; с Малката Алекс никога не ми е било скучно- снимали сме поне 5-6 филма (с минимален бюджет и телефонна камера); когато става дума за секс - Ники винаги е готова с безотказен съвет, урок или най-малкото поощряване; диетата никога не е диета, когато я спазвам с Жу и Мария (съквартирантки), за което винаги се "храним" една друга; Ан е много важна мацка, която никога не ме оставя самотна из облаците и винаги е готова да ме придружи, дори когато става дума за бой; а след поредното разочарование и удар на съдбата винаги се връщам при най-близката ми (кръвна) - Лин. Това сме ние-аз(Адриана), Парис, Ева, Алекс, Ники, Жу, Мария, Ан и Лин-цели девет мацки, разполагащи с по девет живота, самото олицетворение на деветте кръга на Ада и разчитащи винаги една на друга.

 Ние сме една сравнително сплотена женска компания, в която няма чак толкова интриги (а само съвсем допустимите, тъй като всеки знае, че когато на едно място се съберат повече от една жена (в случая котки) положението става напечено, а ние сме 9!, тъй че...); на по двайсетина години, току-що пристигнали в големия Град, готови да грабят с пълни шепи от живота, такъв какъвто е.

 Понякога, когато нашето котило се сблъска с неволи и недоразумения се питам: от къде тръгна всичко, как се сближихме така, кое ни обедини толкова, че станахме приятелки?! И винаги последва един и същ отговор - в началото бе котката! Освен нея, разбира се, това е и любовта ни към хубавите мъже, алкохола, шоколада, музиката, честото излагане на публични места, омразата към общите ни врагове, на иначе скромния живот, който водим, абсолютния непукизъм към всеки дръзнал да се намеси във връзката ни. Но дори когато това се случва, винаги поне една от нас проявява здрав разум и отново събира компанията, с цената на много компромиси, разговори, отстъпки и, естествено, алкохол.

 Няма да пиша за безупречното и вечно приятелство между жените, няма да опровергавам истините доказани от живота, че между жени няма истинско приятелство, а само съревнование и ревност. Просто реших да разкажа нашата история, като в началото бе котката...