Преди теб

Случвало ви се е. Сигурна съм. Забравяш с кого, къде и кога си бил, какво си пил, за какво си се бил, кого си псувал и как преди си се целувал. Забравих.

Разбира се. Разбира се, че има причина, иначе не бих си го позволила. Разбира се, че това е той.
Той е...
Tой е твоето последно и най-важно;
той е твоето пренебрежение към всичко останало, с примирение, без измерение... 

О, Боже! Та аз не мога да си спомня как съм изглеждала преди, как съм се обличала, как съм се събличала, как съм се хранела, как съм виждала дори!
Как съм могла да живея без да те познавам?!
Без да съм те срещнала?! - Със сигурност не съм усещала...
Как съм успяла да оцелея без да те докосвам?! - Не знам, нямам си идея! 

Любов! - прекрасна дума, извънземно чувство!
Или ситуация.
Май по-скоро състояние.
Богатство? Сила? Величие? Красота? Живот!
Ти!

И в един момент всичко онова, преди, е като бели петна. Филм, за който са ти разказвали, но нямаш спомен да си го гледал. И дори се питаш: "Това аз ли съм?! Лъжете!"
Не си спомняш, сигурна съм.
Случвало ви се е.