Пристрастена

 За да имаш такъв човек в живота си се равнява на чудото над теб да прелети цяло ято от бели лястовици. И да видиш всяка една от тях поотделно. И да си го пожелаеш. А когато той ти се случи никога повече не можеш да бъдеш същата. Променяш се завинаги. Той те обгръща в един нов свят. Той те прави мелодия, от ония изящните, които са толкова наситени и незабравими. Той те слива с музиката, защото той е музика. Всеки негов случаен допир не само, че ме разтърсва из основи, но и прави кожата ми някак по-нежна, по-чувствителна, по-негова. Сякаш съм струна от китарата му. Но прегърне ли ме имам чувството, че ме обливат такива невероятни вълни и чувствам сякаш цялото ми тяло е напръскано от ситни капки портокалов фреш. Толкова е хубаво щом ме прегърне. Знам, че така съм способна да покоря целия свят. А какво се случва с тялото ми, когато ме целуне - цялото ми същество се пренася в друго свръх-енергийно поле. Очаквайки устните му аз тръпна, сякаш очаквам подарък. Когато за първи път опитах от неговите сравних вкуса им с този на прасковата. Узряла под най-чистите лъчи на слънцето, сочна и мека. Топи се и сока й се спуска в устата, за да утоли жаждата като парливото детско шампанско, което ми подари. Тия устни нажежават до червено всичките ми хормони, кожата ми настръхва и съм готова за всичко.

 Това се случва с мен дори само когато ме погледне с дълбоките си черни очи. Интимността, която излъчват може да се сравни с тъмната нощ, любимото време на влюбените, и отражението на полумесеца. Пълна хипноза  - като котка следя как мести очите си по мен. Харесвам шоколадовия им цвят- има нещо тайнствено и азиатско в тях, а той сам казва, че моите са малко по-хубави от неговите. И с риск да потъна, аз мога да плувам ли плувам в тези очи. И за да ме издърпа от тая магия хваща нежно кичур от косата ми и почва да си играе с нея.Точно както прави с мен. Започва нова магия. Усуква косите ми около пианистките си пръсти и бавно ги прокарва през устните си. Стига до носа и вдишва от тях като наркоман, който смърка кокаин, нищо, че понякога косите ми са попили миризмата на пурети. И защо му е коса след като има моята - след като има мен. После бавно стига до врата ми, нежно мести немирната ми коса и попива уханието на парфюма ми. Обича го. Обича да прави и това. Но повече обича да ми говори. Не спира да говори, може да приказва за всичко по цял ден. А когато не говори той пее. Римува, псува, тактува - такива са музикантите. Често пее и на ухото ми. Дрънчи с обицата ми и тихичко нарежда някаква песен, хрумнала му изведнъж. И аз не спирам да се удивлявам що за човек е той. 

 И не е принц, въпреки доказателствата, които изредих. Не е и господин за един ден. Той е здраво стъпил на земята, мисли, знае и може. Той е муза, която е неизчерпаема за мен. Дали ще рисувам или пиша е благодарение на него. Той е белият лист хартия, място, където въображението се развихря. Той е олицетворение на триумфа на артистичния гений. Показва ми го ден след ден, дори с най-малкото, което прави. Но онова, което направи с мен е върха на силите му. Аз отново дишам, макар и пристрастена.