Когато всичко останало няма значение...

.. Когато искаш нещо толкова силно, с цялата си същност... Когато кожата ти настръхва при мисълта за него... Когато умът ти е зает само с това желание, а сърцето ти отброява минутите с ударите си... Когато не разчиташ само на съдбата, а всяко действие е посветено на мечтата ти...  Когато говориш с цялата любов и копнеж, които изпитваш... И тогава... Тогава то просто се случва... Започва обратното броене (за мен винаги е от числото 7)- 7- ... 6-... 5-... 4-... 3-... 2-... .. 1! Мозъкът ми блокира, дъхът ми секва .. имам усещането, че съм се гмурнала във вана пълна с лед.. Какви ти три метра над небето?! Аз летя! ...
 Всъщност това, че не мога да се държа на токчетата си не значи буквално, че летя. Вися на улицата и гледам човека пред мен. Същият като вчера е, същият е откакто го познавам. Само дето тогава ми беше леко неприятен. "Кога ще ти разходя пръстена?" ми каза докато гледаше лъскавото бижу на безименния ми пръст. Ама почакаай- какво е това глупаво сваляне, мухльо?- пита нажежено в клуба накърнената ми пиянска гордост. Обърнах очи и се врътнах на токчетата си. Но сега ... сега е много, мноого по-различно. Последва рязък завой и върховен обрат. Различен е начинът, по който го гледам и блясъкът, когато е край мен. Различен е гласът ми, когато говоря с него. И все пак съм си същата. Просто съм ... пристрастена. Аз го искам. Не, нуждая се от него. Или не, не мога да се сетя за подходящата дума (което си е негово постижение - да ме превърне толкова "красноречива"). Всяка моя клетка жадува за него. Аурата ми се развихря и сменя цветовете на дъгата под мелодията му.
 Ето го вече в ръцете ми.. Докосвам го само с връхчетата на пръстите ми, където рецепторите са най-изострени.. И да, то наистина се случва. Наистина е до мен. Има го! Започва обратното броене! ... 7 -....
 Връщам се обратно на улицата, където газирани балончета дразнят и парят гърлото ми щом той се отскубне от целувката ми. Целувката е... тя е... свежест? Не... феерия? (Ох, тази красноречивост!) Не... щастие? Не... красота? Не... страст? Не... музика? Не, целувката му е всичко, което искам, всичко, за което давам всичко. Ето за това говоря - онзи, който искам с цялата си същност. Пускам ръцете си навсякъде по него - без контрол, без срам, без предразсъдък. Плъзва пръстите си по гърба ми нежно. И сякаш тези пръсти са магически - минавайки по мен наелектризират всяка част. Фокусирам се и милвам човека, който изпивам с очи. Не мога да спра. Ще убия, но няма да спра да го притискам близо до себе си. Затворил е очи, сякаш сънува, а когато ги отваря впива погледа си в моя. Кафяви погледи се разтварят и трептят като пеперуди, пърхат клепки, а зениците се разширяват. Знам, че когато гледаш нещо любимо очите ти се уголемяват и стават точно като понички (в случая с шоколад). Хваща ръцете ми и ги слага на тила си. Идват ония горещо-студени вълни, които ме носят. Гледам го и не мога да се спра. Той е като нежна дрога. Каква е тази слабост в мен?! Пускам го,за да се осъзная, но дори не е за част от секундата, защото обгръща тялото ми, чувствам магнитната сила и отново ме приклещва силно.
 Усещам как сърцата и дишането ни влизат в такт. Най-вълшебната мелодия, която не може да излезе от никои ноти. Нито фа, нито ми - просто аз и ти. Тогава настъпва моментът, когато всичко останало няма значение...