Deja senti - Вече почувствано

- Било е писано! - възкликна Ан, докато разярено триеше с гумичка чертежа си.
- Писано ли?! Как може да вярваш в подобни дивотии? Първо, това е супер несериозно, второ, никой не можеше да допусне, че така ще се получи и трето, от къде на къде всеки път ще извиняваме собственото си нехайство или липса на късмет с това "ПИСАНО Е"?! - ударих опозиция на думите й. Висим както обикновено в Парис и чоплим болните теми от отминалото лято - За друго не знам, обаче й го начукаха, много здраво и при това отзад!
- Стига, де! То ще им се върне и то в двоен, троен вид. Лошите хора правят и получават само лошо. - философски погледна Лин изпод "Космополитън".
- Аз също мисля, че ги допуснахме прекалено близо тия двете и гледай к'во стана в крайна сметка - само интриги, главоболия, умопобъркани момчета и запален град. Както каза - това е несериозно. Приключваме темата, че ми се гади, като почнем да говорим за тях - отсече Парис, дъвчейки солети. Извод: горката, малка Алекс!
 Писано било. Съдба, орис и всякакви други вещерски изпълнения. Може ли да повярваш в такова нещо или просто си безнадежден случай, хващаш се за най-малкото като удавник за сламка. И това ти помага - казваш си "Ами да, то така трябваше да стане. Филията винаги се обръща с шоколада надолу, по неписан закон. Ама това сигурно означава, че в миналия ми живот съм плувала в море от шоколад или най-малкото съм била диабетик, и това сега ми вреди, а под-психически се защитавам. А може би ми се връща за нещо ..". Бла, бла, бла, както казва един приятел. Въобще не е така, защото ако се научиш да си служиш правилно с ръцете и държиш здраво филията, тя няма да падне или ако тръгне да пада - ти ще я хванеш! Тук става въпрос за друго. Всичко е до опит и до много здрави нерви. Допускаш нещо да ти се случи (мислено или не, но в повечето случаи, искайки го), бам- то ти се случва и бам- вече си с опит. Честито за поуката и урока за следващия път. Виси ми нова обеца на ухото. И знам, че следващият път няма да се доверявам на хора, които плюят срещу сестра си, не харесват Хари Потър и музиката на Енрике Иглесиас.
 Описвам житейския си кръг -многоцветен, пъстър и хаотично подреден. В крайна сметка нали целият живот е един кръговрат от срещи, надежди, очаквания и реалност. Много, много реалност. Това, разбира се, не значи, че тази реалност задължително е щастлива. Даже напротив. Много е ...много е дива. И всичко се реди, едно след друго. Минават дни..., пресичаш улици..., прегръщаш хора..., събуждаш се..., четеш..., дишаш..., лято..., зима..., въздишаш..., чупиш..., смееш се..., пиеш..., живееш! Съдба, както ще рече Ан. Обаче, мамка му, не мога да повярвам, че друга сила, различна от мен, е написала моята и аз сега неотлъчно ще я следвам! Не мога да приема, че доброто и злото са се скарали кой да пише повече върху моя път, та така са се оплели в сплетните си, че са оплескали с мастило навсякъде! Не, не. Всичко е тук, всичко е сега. Топката е само в мен и от мен зависи колко гола ще вкарам. Или ще си седя на скамейката и ще гледам.
 ...
 Тъмно е и летя, събрала цялата еуфория и настроение на света. Страх ме е, толкова е високо! Но светлината на звездата пред мен ме привлича като магнит. Никога не съм била толкова високо, никога не съм летяла! Обливат ме топли и студени вълни. И тогава нечии пръсти прегръщат моите здраво! Поглеждам ги и тогава - сън! Това е било само сън. Но пръстите още стискат моите. Поглеждам към ръцете си, под завивките и - знаех си! Това са Неговите музикални пръсти. И мигом получавам най-милото дежа вю...