Когато беше хлапе Лин се славеше като мъжкарана- винаги играеше мъжките роли в игрите ни, беше вратарка на кварталния отбор по футбол, биеше брат си (много често и мен), участваше в спортни състезания и не отстъпваше по нищо на силния пол. Преди да открият камъните в жлъчката й (тогава беше на 14 години), Лин бе едно бузесто и охранено дете, което обожаваше да се налива с Кока Кола и вечно имаше дъвки и семки в джобовете си. След операцията аз бях нейният таен снабдител с всичките тези забранени вкусотии (дори си спомням как веднъж избягахме от баба ни, за да се скрием до един трафопост, където 3 часа се отдадохме на много шоколад, вафли, безалкохолни и клюки). Така са ни учили майките ни (които са сестри)- да бъдем заедно, защото си нямаме сестри (само по-малки братчета, които не стават за някои (женски) работи); да си помагаме и никога да не се разделяме и караме помежду си. Винаги сме разчитали една на друга. Когато аз се разболявах и трябваше да отсъствам от училище, моята незаменима другарка пристигаше рано сутрин (избягала от часовете, естествено), когато родителите ни вече бяха на работа, с любимият ми портокалов сок, голяма кутия сладолед Алома и лягаше до мен (неспираща да философства каква добра приятелка всъщност е!) от другата страна на леглото. Разбира се, аз й връщах жеста безброй пъти.
Пубертета е един изключителен период от живота на всеки, който не подмина и нас. Заедно преживяхме бушуващите хормони, проблемите с родителите, пъпките, момчетата и много други. Както споменах, Лин е голям състезател- докато тя предпочиташе да тича след топката, аз се забавлявах с по-кротки неща- рисувах, четях странична литература. От където и да ни погледнеш ние бяхме пълни противоположности, а те, нали знаете, се привличат. Много пъти сме се карали, но не заради момчета, нито пък за дрехи. Карали сме се, защото сме се ревнували от други приятелки и много рядко допускахме "чужди" в нашата двойка, а когато това се случваше винаги следваше един много дълъг разговор, бой, малко рев и след това сдобряване с ръкостискане (ние рядко се прегръщаме и целуваме, защото за нас платоническата любов е по-силна от физическата). Винаги е била до мен, дори когато 2. клас оплетох зверски един гребен в косата си и трябваше да я подстрижа на паничка, а тя от солидарност направи същото с нейната прическа. Рядко се сърдим една на друга. Не й се сърдих, когато открадна и прочете дневника ми в седми клас; когато ме бутна с дрехите в басейна на леля ни пред всичките й гости; когато счупи средния ми пръст; когато ме спукваше от бой на импровизираното ни "Разбиване" ... Тя също не се нацупи, когато обърнах сервиза на баба й и след това обвиниха нея; когато, заради един забравен пост, майка й разбра, че се среща с един потенциален разбойник (беше в ерата на mIRC и още бяхме зелени с технологиите) и така се развали рожденият й ден; когато по-миналата нова година извадих нокътя на големия й пръст на крака и още много, много други гафове...
Спомням си как в началното училище Лин се изплю върху лицето на една моя конкурентка, която искаше да ми задигне гаджето. Тогава се превърна в моят герой за дълго време. След това в гимназията, когато тя имаше подобен проблем, двете заедно купихме шампоан за мазни коси и го поднесохме на нейната "приятелка" в двора на училището, пред погледите на учители и съученици. Не си спомням бройката на още колко други сме натривали носовете в даскало... Общо взето си бяхме "чистата сила"! Заедно измислихме номера с търкане на листа от растения между пръстите, за да не ни усетят вкъщи когато сме пушили. Имаме си дори и кодови погледи, с които си казваме от 3 до 8 изречения в секунда. Заедно си купихме любимите ни тениски с изображението на Tupac (носихме ги с къси гащета, токчета и много черен молив под очите/слаган под уличната лампа, защото в 7. клас подобни гримове вкъщи бяха табу/), други две с надпис, който гласи: "No boyfriend- No problems", и само! когато гаджетата ни отсъстваха обичахме да си ги обличаме и излизаме навън. Врекохме се във вечно приятелство със символично сливане на кръв от безименните ни пръсти и десетгодишни си обещахме след време да си кумуваме на сватбите ни.
А сега времето е различно, аз съм различна, Лин също, но въпреки всичко отново сме заедно. Сериозно обвързана (в някои случаи дори завързана!), мислите й са далеч от онези славни времена, в който не пропускаше петък и събота без да се нокаутираме заедно. Всичките ни общи приятели забелязват и не пропускат да отбележат колко по-улегнала е тя. Аз обаче виждам как все още в нея кипи онази сила (и още не бързам да й стана кума!!), която превишаваше рамките на нормалното държание и учеше всички на ред и дисциплина (баща й е бивш военен, за да си обясните и вие). Нищо, че сега се съобразява малко повече с нейния, Лин си е все същата лудачка. Не се знае кога ще я отприщи само и от това се плаша...
Няма коментари:
Публикуване на коментар