Чоко

След упоритата борба с ниските температури,натоварения трафик, натрупалия лепкав сняг и съквартиранта ми в края на деня вече мога да се нарека герой!!! Потънала в мекото ми, топло легло и въоръжена с шоколадов сладолед реших да ви разкажа за една друга моя много близка приятелка - Мария. Както вече поясних тя и Жу са съквартирантки и живеем в една жилищна кооперация.  Трите заедно споделяме манията по хубавата храна, готините мъже, високите токчета, дългите разходки и слънчевите дни. Самата Мария е много слънчева натура. Освен шоколадовия тен (причина за прякора й Чоко) и пъстрите очи, приятелката ми може да се похвали с гъвкавостта си на котка и бойните си умения. Спомням си как преди време ми разказваше, че баща й е искал много момченце (преди да се роди братчето й) и за това я записал на тренировки по карате! Тя много се оплакваше от физическото натоварване, но след това преоткри себе си в този спорт и оттогава се чувствам сигурно навсякъде, когато Мария е покрай мен.
 Наскоро попаднах на наша обща снимка правена преди 15 години, където сме снимани на рождения ми ден в детската градина. Мария (облечена в плюшено розово костюмче, с 4 зъба в устата) ме е гушнала силно пред тортата (рокличката ми е обърната настрани, а панделката на косата ми е паднала застрашаващо близо до свещичките върху тортата), току-що поздравила ме със стихотворение по повод празника. По-изтормозени физиономии от нас на фотоса няма. Следващата ни среща бе в основното училище, когато тя и Алекс бяха неразделни, също като мен и Лин. В ония години ние четирите заедно с Парис бяхме по-познати като веселата дружинка. Събирахме се след часовете и редовно се наливахме с Coca-Cola пред училището. Още тогава Мария показа колко чувствително и разумно момиче се крие под будокана. Като човек на силните чувства, когато си наумеше нещо го осъществяваше, каквото и да й коства. Спомням си разказите й за среднощните бягства от вкъщи, породени от буйния й нрав. Миналото лято пък се върна от Германия с красиво татуирана пеперуда под лявата й гърда - символ точно като за нея - волна, нежна и любвеобвилна.
Сега Мария е по-кротка, дали това се дължи на сесията или просто защото до нея е нейният Влад историята мълчи. Всъщност тяхната връзка е толкова отдавна и толкова силна, че само чакам да ме покани за шаферка (Чоко, жълто не ми отива!). Когато ги видите не може да не останете очаровани от държанието им един към друг - хармония и спокойствие царят през цялото време. Е, не точно. Още в началото (преди мнооого, много време) Влад не спираше да ухажва моята писана. По това време тя му дърпаше и не искаше да чуе за него. Но когато си дадоха шанс разбраха, че са един за друг. След това тя ми е казвала хиляди пъти, че "Това си е моят Влад, аз си знаех, че ние някой ден ще сме си заедно!". Като типична котка Мария никога не пада по гръб и гони целта до край. Иначе сега се карат точно като децата- след две минути забравят какво са си наговорили (дано все така да е!).
 Когато общуваш с подобни силни личности не може да не прихванеш нещо от тях. Стараеш се да достигнеш нивото им, да се доказваш и да не спираш да вървиш. Точно като моята Чоко.