След този толкова дълъг и динамичен ден, който (слава Богу!) преживях, без кой знае колко произшествия, се настанявам удобно в леглото, в компанията на горещ шоколад, приятна музика и мъркащия ми котарак-Жоро. Последният път, когато се чувствах толкова спокойна беше след релаксиращия масаж благородно (без мрънкане) предоставен от Ан. Като цяло самата тя ми действа точно като успокояващо. Всъщност Ан е досущ като Снежанка от приказките- с кожа бяла като сняг (с изключение на дните, които посвещава на солариума), коси черни като абанос и алени устни. Но не си мислите, че вкъщи се занимава със седем джуджета. Откакто се премести в Големия град живее заедно с приятеля си в уютния им дом. От известно време сме придобили хубавия навик да прекарваме заедно следобедите си- на по чашка кафе (в студените дни заместваме кафето с вино) и много клюки. Оня ден си припомнихме някои от най-незабравимите (и сконфузни) ситуации, в които попадаме много често. Когато правим изненада за рождения ден на някоя от котките винаги последна научава Ан. Не защото така протичат обстоятелствата, а защото е препоръчително да държим в неведения както рожденичката, така и самата Ан. Преди година, за рождения ден на Алекс, й бяхме възложили тежката задача да я размотава навън, далеч от вкъщи, където ние усърдно подготвяхме изненадата за Малката. Всичко вървеше по план, стаята беше украсена с балони, чашите пълни с шампанско, лампите-загасени, а ние тръпнехме в очакване Алекс да отвори вратата. И когато вратата се отвори, ние светнахме лампите и изкрещяхме с пълно гърло "ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!!! на смаяното момиче на вратата, което се оказа не Малката, а Ан. Можете да си представите как цялата ситуация изненада не само рожденичката, но и нас. От този ден насам я държим на страна и под око от подобни инициативи.
Иначе Ан е един прекрасен човек. Винаги е била внимателна с изказванията и често пъти ни разсмива с желанията си, например да си построи частен гробищен парк, където да има работа за всяка една от нас. Обеща да наеме Алекс, Лин и Парис за платени оплаквачки, мен да ангажира с направата на надгробни плочи, а Ники ще бъде заета в моргата. От Ан съм научила следното: "Едно е сигурно- смърт и боклук винаги ще има.". Представете си какъв капацитет притежава това момиче! От всичките ми котки тази е най-голямата мечтателка. С нея може да летим из небесата с часове наред без да ни омръзне. Отскачаме на сафари в Африка, след това сме на плаж в Бора Бора, а вечерите приключват пред камината на горската ни хижа в Алпите.
Освен черния хумор, който ни събира, двете обичаме да играем театър на открито. Случва се в мола, когато си пускаме ръце и се държим като влюбени (задължително пред хора от мъжки пол) или пък се караме разгорещено насред улицата (безпричинно и нарочно) пред многото погледи на случайни минувачи. Любов, какво да правиш.... За това когато съм наранена от някого "гаджето" Ан първа скача и предлага да му/й залепи шамарите.
Хубаво е да има при кого да изтичаш, когато искаш да се отървеш от реалността. За моята НЕреална приятелка Ан вдигам реалността във въздуха!
Няма коментари:
Публикуване на коментар