Златното момиче

Четвъртата котка, за която ще разкажа днес, всъщност е кръстницата на женската ни компания. Парис беше първата, която започна с това обръщение към нас и така зарази и останалите. В котките Парис се вписва с вида си на кукла Барби (заради платинено-русите си коси, меките черти и заразителна усмивка, в никакъв случай не е празноглава като куклата). С нея се познаваме от 90-те години на миналия век (колко отдавна звучи!), когато заедно постъпихме в групата за предучилищна подготовка. Никога няма да забравя коледното тържество (на което аз танцувах валс!), когато Парис и Алекс бяха облечени като снежинки и ухилени до ушите (както винаги) пърхаха наоколо. Следващата година те попаднаха в съседния клас, докато в гимназията блондинката беше от моята паралелка (седеше един чин пред мен). Както и преди споменах, с нея станахме "гъсти" в периода от 8. клас. Още тогава Парис имаше своя необуздан дух, авантюристичната си натура и дръзките си решения.
  Не познавам друг, който да държи на думата си така, както тя. Миналото лято й предложих да замине с мен и Лин за Австрия (само!) три дни преди да отпътувам, а тя не се замисли- обади се на майка си и й съобщи датата и съответната сума, която й бе нужна, за да ни придружи на палатковия лагер. Три дни по-късно тотално неориентирани пътувахме за чуждата страна с напълно непознати хора. А какъв купон падна тамм.... Още на втората вечер, когато се състоя Балканската нощ, се изпи значително количество алкохол. Накрая организаторите на лагера се похвалиха, че са направили такъв оборот на бара, какъвто не са имали през цялата седмица. Същата вечер видях такива неща, които никога не съм предполагала, че човешкият организъм може да понесе. Към полунощ аз и моите български приятели (общо 7 на брой заедно с Парис и Лин) вече разливахме по чашките (за еднократна употреба) петата бутилка алкохол. Градуса на настроението се повиши до точка на кипене, музиката беше усилена на макс, времето навън беше под -5 градуса, а тялото ми просто гореше. Бас ловя, че е при другите е било така, след като, когато един немец попита видимо попийналата Парис "-Where you from, pretty girl?"(от англ. ез, "От къде си, красавице?"), тя гордо отметна красивата си руса грива и с усмивка му отвърна "Coca-Cola!!!". Но той не се отказа и продължи с изречението "What are you drinking this night?" (от англ.ез.,"Какво пиеш тази вечер?"), а моята алкохолизирана приятелка го отряза с едно гръмко "Yok!" (от турски език, "не"). Напълно разбит нейният ухажор се върна на мястото си, а ние се превивахме от смях от полиглотския речник на Парис. След приключенията ни в Австрия и Сърбия сега събираме пари от закуските за следващата мечтана дестинация - Италия-Франция.
 Всъщност Парис има опит със събирането на пари. Винаги тя се захваща с финансовата част на нашата скромна компания и (със зъби и нокти) взима и последната стотинка от лачените ни портмонета. Бялото ни коте, както обичам да я наричам, не пропуска и не забравя никога празниците на останалите и имам чувството, че е глътнала календара с именните дни (преглътнала го е с Coca-Cola, сигурна съм!). И не това я прави толкова мила и прекрасна в очите ми. Единствените й пороци са Coca-Cola, шоколад ии .... Люк. От две години вече тя е болезнено влюбена в него и никой не може да й помогне. Тяхната история е много интересна. В началото тя не можеше да го понася и го избягваше постоянно (дори не отивахме на местата, където знаехме, че ще е той), а момчето я гледаше в очите и правеше всичко, за да я види. После нещата се обърнаха, намеси се и трети човек,а тя хлътна по Люк и до сега нещата са на приливи и отливи. Каприз ли е Люк за Парис или не предстои да разберем, а до тогава...
 Приключвам историята на Златокоска, за да се отдам напълно на тоблерона и (вече студения) горещия шоколад. Пък може и да отскоча до магазина за Coca-Cola...