Скъпите неща са в малки опаковки

Познавам Малката Алекс от много малка. Бяхме в една предучилищна група, след това в съседни класове от основното училище до гимназията. Спомням си, че се сближихме най-много в 8. клас, когато сформирахме кръга около мен, Алекс, Мария, Лин и Парис.  Това си беше един бурен период, в който отивахме на дискотека контрабандно (без разрешението на нашите), събирахме се в "Интригата" и "Фонтана", където изпихме първите си водки и се отрязахме тотално (след "кръщенето" ни се научихме да се редуваме коя кога да се наказва, за да може другите да си я приберат здрава и читава), разделяхме си парите за една кутия цигари, редовно обикаляхме нощните улици със скутера на Алекс (незаменим навик и сега), докато миналото лято не катастрофираха заедно с Лин и потрошиха машината.

 Алекс е единствената ми синеока приятелка. Тя е с джобен размер, светла и с топли черти, същински фотомодел. Камерата й е страст. Използва я еднакво добре независимо от коя страна на обектива е. Една от скромните ни общи мечти е да се снимаме в голямото кино или поне в реклама на шоколадите Milka. Тъй като чаканият продуцент още не ни е открил ние не се отказваме и преследваме мечтата си. Не беше отдавна времето, когато снимахме късометражно филмче у нас. Сценарият беше мой и на Алекс, наехме за оператор брат ми, а ролите бяха разделени между нас двете, Лин, Парис и Ан. Не си спомням по-сконфузен момент, когато по средата на снимките баща ми се прибра и се скъса от смях на сцената, която заснемахме тогава (героините на Ан и Лин разбраха, че имат общо гадже- в случая Алекс /заради дрезгавия глас/ и се бяха хванали за косите).

 Освен, че Малката е голяма (все още непризната) актриса тя може да се похвали със завидна физическа сила, спортен хъс и бойна готовност във всеки момент. Всеки сезон не пропуска да покара ски, играе хандбал, баскетбол, плува като жаба и винаги има енергия, за да напляска, всеки който й противоречи (често пъти Парис или Лин). Тя е много силна и психически. Освен, че гледа страшните филми на тъмно с отворени очи, друго нещо я прави много стабилна. Слушала съм как често е разказвала детски приказки на болната си баба, за което я признавам отвсякъде. Няма друга като нея, не всеки е способен на това. 

Когато сме говорили за бъдещето си, често пъти сме определяли Алекс и Лин като философи, защото много пъти  двете им различни теории се сблъскат и тогава рядко остава някой покрай тях, който да не е пострадал (най-малкото: шума е като от спор между фенове на Левски и ЦСКА). Все пак ги обичаме и им прощаваме (дали от страхопочитание или не е друг въпрос).

 Алекс е истинска фурия в кухнята, а аз съм и голяма почитателка. Много пъти се е случвало да ни сготви и не ни е оставяла гладни у тях. На едно от събиранията ни там извади цяла тава с пълнени чушки, а както винаги ние "цял ден не бяхме яли нищо", и от тях не остана и спомен. Така като се замисля, си спомням, че последно беше започнала да ми прави френски тост, но имахме малко произшествие с Лин, та тоста се отложи,а вечерта приключи във ВМА (скъпа Алекс, ако четеш това, разбирай го като намек).

 Тази котка също ми е много скъпа. Не само, когато успява да се справи с косата ми и да я приведе в приличен вид; по магически начин ме разведрява всеки път, когато съм на ръба на психическа криза; помагала ми е в най-трудните периоди и никога не ме е оставяла сама срещу течението.