Животът има много страни, стотици образи, хиляди виждания, милиони лица. Трудно е да го опиша, но знам, че всеки щом чуе думичката "живот" в съзнанието му изниква нещо (или някого) определено и много специфично. Животът умее да дава благословия и със същата лекота да раздава шамари. Много скоро усетих на свой гръб тези действия. Проблема е, че още не мога да разбера дали случката, която ме изненада (неприятно) е благо или удар за моята личност. Въпросът ми сега е: чувствали ли сте се предадени и след това частично осакатени от безразсъдните действия на някого, когото наричате приятел? Сигурна съм, че мнозинството е от подобни "късметлии". За съжаление и аз съм една от тях. Много скоро разбрах, че ... всъщност ето ви историята:
Както повечето необвързани момичета и аз не обичам да прекарвам времето си в тъгувайки и очаквайки някой, който ме е търсил цял живот да ме намери. Правя точно обратното. Не спирам да го търся под дърво и камък, през девет планини в десета, зад всеки ъгъл, във всички барове и кафенета... Сблъсках се със следния тип: надъхан, самоуверен, егоист,материалист, мечтател, женкар (истински пожар!), зодия Лъв. Да го наречем В. Когато започнах да излизам с него той си имаше приятелка. Според думите му тя е разглезена богаташка щерка, капризна и претенциозна, лигава и неприятна. В. беше с нея заради връзките, които притежаваше приятелката му. Каза, че намира в мен онова, което винаги е търсел, харесвало му, когато му говоря с часове по най-различни теми, искал динамиката, която може да има с мен.Сподели ми, че често му се случва да изневерява - дори спал с най-добрата приятелка на бившата си, за да й докаже, че тя няма истински приятели. Потресена аз поставих условие: да избере или нея, или мен, защото аз нямам намерение да бъда втората. След дълги преговори, няколко емоционални вечери и много лъжи той реши да бъде с мен. Не ми спести информацията за високото му любовно либидо - обича да има всичко, което зърне и му допадне (често и така се получава). Видял ме щом слизам от автомобила и знаел, че ще ме намери и има. Почти му се получи. Само дето не бе предвидил, че имам много услужливи "приятелки", с които мога да изпробвам стабилността на връзките си (до толкова, че и аз самата не бях предвидила). Не предвидих, че в една вечер всичко може да се съсипе и сгромоляса от най-добрата ми приятелка заедно с лек флирт, закачки и много алкохол. Светът е малък, а животът кратък. Самият В. не пропусна да ми се похвали - забил и моята приятелка, не спря да я обижда и да се присмива на жалкото ни приятелство. Напук казах, че всичко е било инсценировка и когато той започна отново да ми се обяснява аз събрах цялото търпение на света и зачаках да свърши. След цветния му разказ, гледайки големите му зелени, лъжливи очи го попитах: "Приключи ли?", той поклати глава и аз забих най-зверския шамар, на който бях способна. Дойде му буквално като гръм от ясно небе и щом успя да се свести побърза да ме попита дали това бе от ревност. Щом чух това аз прихнах да се смея и обясних на господинчото, че той не е център на вселената и това беше услуга от моя страна - шамара беше, за да го събуди и да проумее къде и на кого прави номера. Изгоних го и побързах да си набавя информация за вечерта, в която ми изневериха.
Разбрах повечето подробности от оная вечер и до сутринта имах пълна представа за онези хора. И ми се догади (при това много). Догади ми се от нейното предателство, от нейното невнимание. Сетих се как предупреждавах, че той ще се пробва, че има тоя номер в него. Все още не сме говорили очи в очи, за да чуя и нейната версия (и за това е нужно време и усилия). Хванах първия автобус и с облекчение се върнах обратно вкъщи. При мама, в най-сигурните ръце, които щом ме прегърнаха отнеха от бремето, което се беше стоварило върху мен.
Винаги съм била много емоционална и често прикривам настроенията си, но когато съм с човек като Дани, не мога да остана зад маската. Набързо ме разпита и аз излях всичката гад, която натрупах в себе си последните дни. Казах му, че това си е опит за убийство, след като ми забиха подобен нож в гърба, ала той само се усмихна, прегърна ме и почна да ми се кара, че никога не съм била по-черногледа. И наистина това са бели кахъри на фона на онова, което предстои.
Няма коментари:
Публикуване на коментар