Пролетта дойде, а с нея и хубавото време, пролетната умора, доброто настроение и новото начало. Освен, че снегът се стопи (почти навсякъде) и цветята започнаха бавно да показват главички над студената почва, моята усмивка също разцъфва всеки ден щом котаракът ми ме събуди като разкача завесите (той е една малка нинджа, разбира се...) и в стаята ми огрява слънце. Гледката, обаче не е много приятна и се заех с пролетното почистване, което не ми отне много време, но за сметка на това нервите и търпението бяха на свършване, когато стигнах до ръба на силите си и се заех с разчистването на гардероба. Важно е да спомена, че пролетта носи със себе си и новите колекции на пазара и исках или не трябваше да направя място за някоя и друга блуза в шкафа (ако не, то поне трябваше да разчистя и открия някои позабравени вещи). Не се изненадах, когато между дрехите си открих отдавна загубените приставки за преса, пакетче дъвки, няколко ластика за коса, гребенче и запалка. Извадих големите черни чували и почнах да ги тъпча до горе със зимни дрехи. Колкото и да обичам зимата с нейните красиви ледени пейзажи не мога да кажа, че обичам да се навличам с тежките топли дрехи и с удоволствие ги прибрах до следващия път. Щом ги махнах от себе си и мигом усетих как едва ли не свалих бремето на миналите дни от себе си. За миг изчистих съзнанието си от старите неволи, скандали и неприятни моменти. Забравих за пропуснатите шансове и неоценените усилия. Нека вървят по дяволите и онези, за които се раздавах, а се оказаха поредните енергийни вампири! Навлякох си широката тениска с Мерилин (подарък от много добра приятелка) и се заех отново с разтребването.
Докато се превъплъщавах в ролята на Индиана Джоунс, в търсене на ценности из боклуци, се зарадвах да видя, че в шкафа ми се намират и много стари мои дрешки, които ми бяха много любими преди време. Тогава не бяха избеляли и нямаха дупки на странни места, а и ми носеха късмет. Например носех розовата блуза на бели и цикламени цветя, когато участвах в общинския конкурс на площада, пред стотици хора, с рисунка на асфалт (с тебешири) в седми клас и взех първо място. Спомням си колко бях развълнувана и щастлива, точно като сега, когато докосвах блузката и ми миришеше на стария прах за пране на мама. В онзи ден слънцето печеше жестоко, бях на прага на слънчев удар, но не спирах да рисувам. Тогава протрих блузата и дънките на няколко места, бях оцапана до ушите, но не спирах да рисувам. Творбата ми беше следната: изобразих жена, на фона имаше много цветя и водопад. В косата й имаше пеперуди, в ръцете си държеше букет, а около нея нарисувах лястовичка. Дрехата й изглеждаше ефирна, това беше Пролетта. Погледнах отново старата ми блуза. Как е попаднала в този шкаф си е жива загадка, но може би, както Ан казва: всичко си има причина. Допирът до това старо парче плат и аромата, който беше запазил ме върнаха далеч, много далеч, когато най-големия ми проблем беше контролното по математика. Колко вода изтече от тогава и колко пъти слагах новото начало ... Явно отново трябва да тегля чертата и сега... Точно така. Ще стартирам с едно ледено, бяло фрапе в компанията на моите котки.
За новото начало!
Няма коментари:
Публикуване на коментар