What dreams are made of

Според мен една от най-големите и чисто човешките нужди е да мечтаем. Казват, че човек е голям колкото са големи мечтите му. Не мога да определя дали моите мечти са големи или малки, защото съпоставяйки ги с много по-велики и силни мечти приличат просто на каприз. Но в следващият момент въобще не ми се струват жалки. Какво лошо има да мечтая за повече спокойствие, за Него, за повече щастие, за лятото ... Важното е човек да може да мечтае, да има въображение и да се стреми към нещо повече.
 Аз имам простички мечти - да скоча с бънджи, да си направя околосветско пътешествие заедно с котките, да се включа в благотворителен маратон, да открия изложба (12. май), да се науча да бродирам, да карам ски, да ... Но тези мечти са нищо, когато става въпрос за хора с мечти, които зависят по-малко от тях и повече от обстоятелствата. Например аз не мечтая за здраве, защото си го имам, но има хора, които всеки ден се молят за това. Аз не мечтая за обилна трапеза, ала има хора, които не са слагали залък в устата си. Не мечтая и за къща, а има такива без покрив над главата си. И все пак ...
 Да се върна към мен (често се отклонявам). Веднъж заедно с бившия ми приятел си вдигнахме невероятен скандал по тази тема. Той, моля ви се, нямал мечти - постигнал всичко, което желае, имал всичко, което иска. Аз бях крайно възмутена (какво, по дяволите има, за да е толкова самоуверен?!) и веднага му спретнах едно конско:
 - Та ти си на 21! Как може да кажеш, че нямаш мечти?! Живееш с родителите си, нямаш висше образование, не работиш, по цял ден се занимаваш с глупости. Порасни! Не разбираш ли, че по тоя начин затъпяваш, няма към какво да се стремиш - започваш да живееш механично! Вземи се стегни малко и разбери какво искаш от живота! Аз с човек, който няма цели не искам да се занимавам!-  и затворих телефона.
Разбира се нещата не приключиха така. Последва следващо обаждане - за да му се извиня за грубостта (понякога не си спестявам критиките). А той вместо да ме упрекне, да каже, че приличам на наивно дете ми каза:
 - Аз си имам всичко - живея с родителите си, защото ми е хубаво да съм с тях, не обичам да оставам сам, нямам висше, но съм достатъчно интелигентен, за да се запиша заедно с теб, не работя, защото помагам на нашите или съм на уроци и не се занимавам с глупости по цял ден - да си мисля за теб не е глупост. Как можеш да кажеш, че живея механично?! Хората сме различни, Адриана, всеки мечтае по свой собствен начин.
Това е един от малкото пъти, в които съм оставала без думи. А сега мечтая само да мога да поспоря с Него пак така; да ядем сладолед в колата му докато навън вали; да готвим пиле по китайски без рецепта; да обикаляме кварталите докато ни се завие свят; да вдишам аромата на ръцете му; да потъна в зеления му поглед, замръзвайки на пейките пред чуждите блокове; да се загубя в прегръдките му ... Мечти!