Горещият

 Най-после огря слънце и на моята нива! Имам предвид буквално - студът започна да си отива, снегът се топи, а природата сякаш се събужда от зимния сън. Улиците преливат от стопения лед - превръщат се в най-големия кошмар на велурените ми обувки, но въпреки това с бодра крачка пропускам (понякога почти) всяка локва, изправила се пред пътя ми. Благодарение на топлите слънчеви лъчи днес дори успях да изчистя терасата, която не се виждаше и не можех да стъпна на нея от излишните вещи, които с голяма инерция трупам там всеки ден. Балконът ми приличаше на един разхвърлян килер, където и да стъпнеш се спъваш и попадаш в капан на някой кашон, забравен боклук, поставен (като че ли нарочно) остър предмет или просто се просваш върху мръсотията наоколо. Докато тъпках поредния чувал за смет, си дадох сметка, че всъщност моят живот приличаше на терасата, на която бях посветила приказния следобед. Едно импровизирано бунище, което беше убежище на непотребни вехтории, забравени предмети, ненужни мисли, стари емоции, които потискаха блясъка, подредеността и чистотата на съзнанието ми. Дълго време беше студено, за да ги разчистя, за да ги подредя и всичко да е като преди, докато първите топли лъчи не пропукаха сивотата. Тогава се появи Горещият - човекът, който успя да стопли душата ми, да я успокои и да ме накара да погледна от друг ъгъл на света. С него достигах онази точка на кипене, която дори лудият не е изпитал. Дали бяхме постоянно в разногласия или в пълно блаженство - въпрос на настроение.
  Когато започнах да се занимавам с него си знаех (дори ме предупредиха): два остри камъка брашно не мелят! Но въпреки това в Горещият ме привличаше нещо силно, непознато, нещо много по-различно. И всичко започна още в онази прохладна вечер, когато бяхме насаме за първи път, точно на съседната тераса. Разговаряхме в тъмнината и само огънят от цигарата му, и светлината, и шума в стаята зад нас издаваше, че не сме сами. В онази нощ се запознахме. Горещият е северняк и нетипично за това палеше с лекота всичко в отсрещния. Може би точно това ме заинтригува.Има си и мечти -  да има всяка жена, която попадне под зоркия му поглед, а след това да я изгони, сякаш е парцал; желае да остарее в къща в Малибу и никога да няма отговорност на главата си. Не мога да отрека, че с удоволствие му показах как да излезе от филма, който си беше създал сам. След голямото разочарование, което го е сполетяло, той решил да се превърне в това, което е и сега - един дисциплиниран дивак, студен пламък, мил тиранин или както вие щете. Често му казвах, че е ужасен - приемаше го като комплимент и без да се сърди ме стискаше здраво със силните си ръце. Приемаше всичко около себе си за даденост, за нещо, което както е дошло, така и ще си иде. Постарах се да се случи точно така. Въпреки, че сега попива всеки ред от тази публикация и се моли да не съм го "нахранила", както заслужава, аз ще се опитам да загатна какво се случи между нас. Каквото и да беше това си заслужаваше всичките будни нощи пропити с крясъци (ту от ревност, ту от прекаления алкохол), счупените чаши, разбитата врата на банята, както и изтънените нерви. Всичко това беше нищо сравнение с екстаза, който изпитвах всеки път, когато ме погледнеше изпод вежди, докосваше гърба ми случайно, шептеше ми тайните си в ухото, усмихваше ми се сякаш е видял чудо, крадеше целувките ми и трошеше гръдния ми кош, когато ме прегръщаше като пандичка. Горещият е мъж-мечта за всяка, която обича да живее на ръба, играе без да знае правилата, да залага на несигурно или просто си пада по мачовци. Само че аз съм далеч от подобни предпочитания. Обичах да прекарвам времето си с него, дори когато стоеше кротко и само ме гледаше как рисувам или се разхождахме с бодра крачка из центъра. Но явно и двамата сме искали това по различно време.
 Както и да е. Продължавам с предпролетното почистване и разкарвам всеки боклук препречил се на пътя ми. Дано след слънцето да дойде и дъждът, който да отмие праха на старото и да почисти и освежи душата (и терасата) ми.