Аз

 Дадох началото на историята ми с думите: "Покажи ми приятелите си, за да ти кажа какъв си.". Аз вече разказах нужното (или поне това, което искам да знаете) за моите приятелки и за да ви подскажа още от сега ще вметна, че нищо "котешко" не ми е чуждо. Името ми е Адриана и съм "изтърсачето" на групата (което ще рече най-младата). Според думите на баща ми имам "маслинени" очи, а наскоро ми казаха, че очите ми са млечно-шоколадови. Освен това нямам нито един кариес, пломба или проблем със зъбите, за това не спирам да се усмихвам по всяко време (Лин каза, че се смея и насън). Няма как да подмина и смешните си пръсти, на иначе творческите ми ръце! Занимавам се предимно с рисуване, нищо, че до миналото лято не можех сама да си слагам очна линия без да не си бръкна в окото (няколко пъти съм се разминавала на косъм от ослепяване); денонощно бъбрене по телефона (с обичайните заподозрени); експерименти в кухнята (знам какво си мислите!); винаги си навличам неприятности и дори когато не искам (по традиция) късметът ми не идва. Но в ежедневието ми пръста на съдбата винаги се набърква, обикновено, когато не очаквам. Друго, с което мога да се похваля (освен страхотните приятелки) е най-голямата ми радост и гордост - по-малкият ми брат Фабиен. Винаги съм казвала, че това е първото ми детенце, не само защото до 1. клас ми казваше "мамо", а защото връзката ни е много силна, платоническа и чиста. Той вече е голям- на цели 15 години, но и до сега пита за разрешението ми, относно поредната замислена глупост. Имам невероятни родители, които винаги са били зад мен и никога не са ме оставяли. Благодарна съм им за всичките съвети, критики и поощрения. Никога не съм се оплаквала от отношението им към мен, дори това да означаваше да бъда в кухнята на ресторантите ни през всичките ми летни ваканции (само ми ставаше тъпо, когато ми звъняха за плаж, а аз събирах тен зад грила), дори когато пораснах прекалено рано и поех отговорности, които може би един тридесетгодишен не познава, дори когато не одобряваха връзките ми с хора от другия пол(...). Всичките неволи, пред които съм се изправяла са ме направили това, което съм сега - човек със всичките си недостатъци и предимства.

 Както всички други и аз имам своите странности, например помня (без да го искам) пръстите на всеки, с когото се здрависам (стискам много силно, троша палци), винаги вземам или купувам първото, което съм хванала (независимо дали кутията е смачкана или опаковката скъсана), винаги изкривявам дясната обувка, защото (както казва мама) не мога да ходя като хората, харесва ми да посещавам зъболекаря си (на два пъти са ме гонели, защото правя ненужна опашка), обичам да стоя под душа или във ваната докато не се набръчка цялата ми кожа, да извивам врата си докато не пукне и последното кокалче, обожавам миризмата на 

бензин и вакса за обувки и (забележете!) имам библиотека в тоалетната. Вкъщи съм правила пожар и наводнение, така де, случва се на всеки. Откакто заживях сама (заедно с котката си) станах още по-отговорна към себе си и околните. В банята ми има три четки за зъби (не питайте, не са мои), не оставям включени никакви контакти и уреди, винаги съм заредена с повечко шоколад, редовно следя новостите в квартала и никога не оставям отключено. Не харесвам носа си, въпреки че не гледам по-далеч от него и рядко го набърквам в чужди работи. Сигурно заради това повечето, които не ме познават ме мислят за голяма особнячка със самочувствие метър над мен. 

 Това, че пиша за моите котки, въобще не означава, че нямам котараци в живота си. Точно обратното - те са повече отколкото съм искала. Говоря за тримата ми най-добри приятели - Дани, Ейвън и Марк - моите трима мускетари, които са били винаги с мен (заедно сме пили и сме били). Но за тях друг път ще разказвам. Друго, което мога да добавя за себе си е, че от шести клас насам не спирам да се влюбвам. И то все в различни. Когато снощи ме попитаха: "Какъв е твоят тип?" аз буквално онемях, защото за първи път ми се е случи да не зная какво да отговоря. Плувала съм в сини, зелени, кафяви и пъстри очи. Прегръщала съм и силни, и слаби личности и характери. Летяла съм от щастие и съм падала с гръм на земята. Както всички нас.

 Имам много мечти, ето кратък списък, за да разберете, че не съм алчна: да направя изложба, да обиколя света, да си осиновя дете, да живея в Рим, да имам вила в Бора Бора, да открия любовта и да успея да я запазя. А докато все още се боря с морето на живота, стремейки се към мечтите си, аз всеки ден научавам нови похвати, за да плувам по-добре от вчера.