Любовник

 Месец май едва започна, а градусите на времето и настроението ми са приповдигнати повече от всякога. Не си мислете, че съм спечелила от тотото, нито пък, че съм изкарала шофьорските курсове. Не съм открила Светия Граал, нито пък съм станала световноизвестна. Няма нищо грандиозно. Просто си пътувам обратно за София, а в автобуса до мен седи една възрастна жена. Същата преди минутка с усмивка ми подаде едно бонбонче-лукче, докато любопитно наблюдаваше как със замах пиша курсовата си работа на тема „Представата за жизнен успех“. Приех лукчето със задоволство и мигом щом усетих сладко-лютивия му вкус се върнах две вечери назад. Тогава поех от топлите му устни лютивото бонбонче, докато той се взираше в очите ми. Не преставаше да ме стиска в обятията си, толкова силно, че имах чувството,че ще се счупя. Усетих парещия му дъх до ухото си и опипах с пръсти лицето му. Нослето, бузките, устните – всичко си беше на мястото. Доволна се оставих да продължава да направлява тялото ми. Спомням си, че същата вечер му казах, че не мога да продължавам да се страхувам от мнението на останалите за нас. Казах му, че искам да го превъзмогна, а единственият начин да го преживея е да го изживея. С него. Погледна ме многозначително и ме заплаши, че това нашето няма преживяване.

 Години наред живееш с мисълта за някого, независимо дали той е с теб или с друг човек, дали живее на съседната улица или в друга държава. Не мислиш за него през цялото време. И все пак се сещаш за скандалите и милите моменти, когато спомен профучи през съзнанието ти. Дори когато не знаех дали е добре или има нужда от помощ. Не спирах да търся отношението му в другите около мен. И не спирам да се разочаровам. Защото той е един, уникален и незаменим по свой си начин. Усмивката му блести на фона на тъмната му кожа, а щом гледам филм с елфи се сещам за ушите му.  Когато го видя в мен изригва заря, която няма нищо общо с пеперудите в корема. Тя е силна, многоцветна като различните чувства и емоции, които бушуват в съзнанието  ми всеки път, когато се сетя за този човек. Видя ли го независимо дали държа друг за ръката аз се пренасям при него. И когато дойде моментът, в който този същият човек ми призна, че мисли за мен по същия този начин, по същото време, тогава се случва онова, за което не съм смеела да мечтая. Разбирам, че е шепнел името ми, докато е спал с друга. Показва ми стари, дребни вехтории останали непокътнати от нашето време. Припомня ми спомени, които отдавна съм превърнала в стар сън. Обещанията му бяха същите. Аз не искам други, искам само да изпълни вече дадените. Да бъде с мен. Да го изживея. Лошо се влюбих... Лошо. И то отдавна.

  А лукчето се разтапя в устата ми (както аз се разтопих в него) и губи вкуса си. Преди София съм, а курсовата ми работа няма край....Жената до мен е поруменяла от мислите, които оставих да нахлуят в главата й докато чете какво пиша. Сега ме разглежда с любопитство, кой ли знае какво си мисли. Та, всъщност какво е успеха за мен? ...