Сляпа среща - І

 Най-сетне!! В сесия съм, а нито едно от действията ми не показва това (държанието съвсем). До толкова съм се отдала на безхаберие, че всеки ден си измислям ново и различно задължение от това да седна и да си науча материала като нормалните студенти. Не спирам да мисля за приближаващото лято и нямам никакво търпение да дойде. Прекарвам целия си ден в офиса на мама, преписвам нейни документации, за да влезна в употреба и да свърша нещо полезно. До момента, в който тя не ме остави сама и единственото, което правя е да се въртя на стола (или прибирам някоя и друга рекламна запалка). Главата ми е заета със всевъзможни глупости, а седна ли да уча започвам да тактувам с крак някаква шантава мелодийка или да рисувам върху лекциите. Всъщност си мисля и за други работи...
 Някога били ли сте на сляпа среща с непознат? С човек, когото познавате съвсем случайно и имате бегла представа само за височината му. Случвало ли ви се е да поемете риска в очакване на пълно разочарование и същевременно да се надявате силно да грешите? С такъв човек. Защото на мен ми се случи! И то съвсем случайно. Всичко започна така:
 В края на първата сесия, след голямото изпитване и преди началото на новия семестър, бушоните ми буквално изгоряха. Мислих само за купони, събирания, партита, празници и пр... И така една студена февруарска вечер аз и моите приятелки от университета си дадохме за душата в един бар. След изпитата бутилка уиски, обърнатите текили, розовите шотове и множеството изгорени калории на дансинга, ние решихме да се приберем обратно вкъщи. Обикновено имам проблем с обувките и краката ми отказват да вървят в права и правилна посока винаги след подобна вечер. Оная вечер имах още едно изпитание пред токчетата ми. По-рано, за да стигнем до бара трябваше да изкачим двайсетина стръмни стъпала, които водят до дискотеката. Същото ни очакваше и на връщане. Докато се чудих как да слеза по стълбите (вариантите бяха два- или да се спусна по перилото, или да си сляза по дупе до долу) и да се добера до вкъщи, студеният вятър блъскаше косите ми със страшна сила. Загърната в дългия балтон се опитах да фокусирам приближаващата се фигура. Видя ми се висок поне два метра, широки рамене и едва когато се доближи до мен видях, зелените му очи, окъпани в блясък от алкохол. Май беше пил точно колкото мен (може и повече).

 -Имаш ли намерение да слизаш по стълбите или още им се чудиш?- високомерно ме заговори непознатият.

 -И да имам, и да нямам - това не ти влиза в работата!- сопнах му се аз и вирнах брадичка до небесата (като за опора се подпрях на парапета).

 -Ако имаш проблем мога да ти помогна. Къде живееш, да не се изгубиш до вкъщи?

 -Светло е и все още мога да се ориент..

 -Дай си номера!- не ме изчака даже да довърша и нетърпеливо ме сграбчи за ръката.

 -Нищо няма да ти давам!- обърнах се към моите приятелки за помощ, които не спираха да се превиват от смях.

 -Дай телефона на твоята приятелка- гледах как непознатият разпитва моята Йо.

 -Ааа, не, не - тия да си ги нямаме!- отряза го тя. Той се обърна обратно към мен, а аз едва ли не го чаках замръзнала на мястото си.

 -Не, аз знам, че ще го дадеш! Казвай!- нареди и ме прониза със светлия си поглед. Почувствах, че наистина ще му го дам, че той трябва да го има, знаех, че ще го има. Не спирах да го оглеждам от дългите му крака да последния косъм на главата му, а той нетърпеливо взе телефона от ръката ми и набра собствения си номер, а след това го прибра в джоба ми.

 -Запиши ме Ян!

 -Ян? Аз съм Адриана!- едва си казах името и той ме повлече надолу. Минахме стъпалата с лекота и даже не усетих кога стъпих отново на земята.

 -Ще се прибереш ли?

 -Да, достатъчно помогна!- и се обърнах след писъците на приятелките ми, които до сега се смееха, а сега ги гледах да тичат по стълбите след мен и Ян. Изчаках ги да слязат при мен и ме заляха с купища въпроси: "Кой беше това?! Ама вие познавате ли се? Лелее, колко е висок!!"

Усмихнах се загадъчно и им казах само "Аре, утре ще се чуваме!", а след това поех по пътя за вкъщи.

 На следващия ден, докато се стабилизирах от снощи и пиех кафе в приятна компания, на телефона ми просветна името "Ян Ви търси" - мигом се върнах часове назад, на стълбите, пред бара, заедно с високия непознат. И изтрезнях напълно! 

...