Който пее - зло не мисли!

Безспорно моите котки притежават всестранни таланти - от нормалните като музика и танци до екстремно тичане с препятствия (утежнено понякога и от алкохолното състояние) на високи токчета и гримиране с лявата ръка в градския транспорт. Освен това сме много добри и на/върху/под маса (със или без мезе), където често проявяваме певческите си таланти. Винаги съм смятала, че най-голямата грешка на мама е, че не ме е записала на уроци по пеене (може би, поне тогава щях да се науча да изкарвам някоя и друга правилна извивка) и често й го натяквам.  
 Както се пееше в една песен: "Музиката прави с мене чудеса - кара ме на високо да летя...", сега ще ви разкажа за музикалното коте на нашата компания. Жу е зодия Дева, точно като мама, пее откакто може да говори, а когато веднъж започне не спира (става дума и за пеенето, и за говоренето), като мен е фен на храната и (признавам си!) снощи на хаус партито си разделихме една пица, но както и да е. Имам щастието да я познавам от гимназията, когато бяхме в един клас- времето, когато се напиваше от две бутилки Coca-Cola от различни каси. Иначе първоначално не се понасяхме много и не излизахме заедно. Но дойде повратният момент, в който се събрахме и до ден днешен не търпим дълги раздели. Когато видите Жу първо ще потънете в маслено зеления й поглед, но усмихне ли се - засиява.Много обичам мириса на кокос, който усещам всеки път щом ме гушне. С хубавата си фигура привлича много мъжки погледи във фитнеса, в който работи сега. Спомням си първият път, когато отидох при нея, за да тренирам. Бях се заредила с шоколад (заради ниската ми кръвна захар, примерно) и тя изпадна в истеричен смях щом ме видя.
 Жу или по-известна като Плюшка (както я нарича приятелят й) сега е и моя съседка- живее заедно с Мария в съседния вход на жилищната ни кооперация. Няма да забравя една от първите си вечери, след като се преместихме в Големия град. Двете с нея си бяхме обещали поне една караоке вечер и решихме, че началото на седмицата трябва да е бомбастично и за това оставихме срама (по-скоро аз) вкъщи, обухме токчетата и направихме кратък маратон до караоке бара в нашия квартал. След  една бутилка събиране на кураж и час и половина по-късно ние се борехме с останалите за микрофона, а когато се добрахме до него бяхме безсмъртни. Разбира се аз подарих на публиката едно „блестящо“ и незабравимо! изпълнение, а през цялото време бях благодарна, че Жу е до мен и покрива певческите ми възможности с нейния плътен и нежен глас. Определено след това аплодисментите бяха заслужени и успях да вървя с горда глава до края на вечерта.

 Откакто сме приятелки тя винаги ми е била най-верният съветник по въпроси от разнообразни сфери. Например, когато започнах последната си авантюра тя проведе дълъг (меко казано) разговор с мен сочейки ми заплашително пръст и гледайки ме в очите точно като мама! След поредното сътресение в любовния ми план Жу (за пореден път!)  отново рече:"Аз казах ли ти на тебе?!" - точно като мама! Наистина оценявам това, че и двете са загрижени за мен, че ме обичат, но защо като се скарам с една от двете след това ми е гузно пред другата..?!Като добра приятелка, Жу много пъти е била гласът на разума, когато съм била пред прага на поредната глупост. За това доказателство са редица примери, някои от които нецензурни за публикацията.

 Друга типична черта на моята Жу е баааавното й загряване на всякакъв тип шеги, вицове и анекдоти. Половин час (грубо) след като ние сме избухнали в смях, а тя е гледала неразбиращо, Жу почва да се хили като луда на вече забравената шега. Тази естественост, която показва в подобни моменти винаги ме е радвала- Плюшка е толкова земна, реална- човек. Човек и приятел, който пожелавам на всеки. Плюшка, с която заедно можете да кръстосвате по тъмно улиците (дори и да тичате, гонени от наркомани), с която заедно да развалите диетите си, с която да се посмеете и поплачете с пълен глас, а след това да пеете и танцувате до сутринта.