Чоко

След упоритата борба с ниските температури,натоварения трафик, натрупалия лепкав сняг и съквартиранта ми в края на деня вече мога да се нарека герой!!! Потънала в мекото ми, топло легло и въоръжена с шоколадов сладолед реших да ви разкажа за една друга моя много близка приятелка - Мария. Както вече поясних тя и Жу са съквартирантки и живеем в една жилищна кооперация.  Трите заедно споделяме манията по хубавата храна, готините мъже, високите токчета, дългите разходки и слънчевите дни. Самата Мария е много слънчева натура. Освен шоколадовия тен (причина за прякора й Чоко) и пъстрите очи, приятелката ми може да се похвали с гъвкавостта си на котка и бойните си умения. Спомням си как преди време ми разказваше, че баща й е искал много момченце (преди да се роди братчето й) и за това я записал на тренировки по карате! Тя много се оплакваше от физическото натоварване, но след това преоткри себе си в този спорт и оттогава се чувствам сигурно навсякъде, когато Мария е покрай мен.
 Наскоро попаднах на наша обща снимка правена преди 15 години, където сме снимани на рождения ми ден в детската градина. Мария (облечена в плюшено розово костюмче, с 4 зъба в устата) ме е гушнала силно пред тортата (рокличката ми е обърната настрани, а панделката на косата ми е паднала застрашаващо близо до свещичките върху тортата), току-що поздравила ме със стихотворение по повод празника. По-изтормозени физиономии от нас на фотоса няма. Следващата ни среща бе в основното училище, когато тя и Алекс бяха неразделни, също като мен и Лин. В ония години ние четирите заедно с Парис бяхме по-познати като веселата дружинка. Събирахме се след часовете и редовно се наливахме с Coca-Cola пред училището. Още тогава Мария показа колко чувствително и разумно момиче се крие под будокана. Като човек на силните чувства, когато си наумеше нещо го осъществяваше, каквото и да й коства. Спомням си разказите й за среднощните бягства от вкъщи, породени от буйния й нрав. Миналото лято пък се върна от Германия с красиво татуирана пеперуда под лявата й гърда - символ точно като за нея - волна, нежна и любвеобвилна.
Сега Мария е по-кротка, дали това се дължи на сесията или просто защото до нея е нейният Влад историята мълчи. Всъщност тяхната връзка е толкова отдавна и толкова силна, че само чакам да ме покани за шаферка (Чоко, жълто не ми отива!). Когато ги видите не може да не останете очаровани от държанието им един към друг - хармония и спокойствие царят през цялото време. Е, не точно. Още в началото (преди мнооого, много време) Влад не спираше да ухажва моята писана. По това време тя му дърпаше и не искаше да чуе за него. Но когато си дадоха шанс разбраха, че са един за друг. След това тя ми е казвала хиляди пъти, че "Това си е моят Влад, аз си знаех, че ние някой ден ще сме си заедно!". Като типична котка Мария никога не пада по гръб и гони целта до край. Иначе сега се карат точно като децата- след две минути забравят какво са си наговорили (дано все така да е!).
 Когато общуваш с подобни силни личности не може да не прихванеш нещо от тях. Стараеш се да достигнеш нивото им, да се доказваш и да не спираш да вървиш. Точно като моята Чоко.

Който пее - зло не мисли!

Безспорно моите котки притежават всестранни таланти - от нормалните като музика и танци до екстремно тичане с препятствия (утежнено понякога и от алкохолното състояние) на високи токчета и гримиране с лявата ръка в градския транспорт. Освен това сме много добри и на/върху/под маса (със или без мезе), където често проявяваме певческите си таланти. Винаги съм смятала, че най-голямата грешка на мама е, че не ме е записала на уроци по пеене (може би, поне тогава щях да се науча да изкарвам някоя и друга правилна извивка) и често й го натяквам.  
 Както се пееше в една песен: "Музиката прави с мене чудеса - кара ме на високо да летя...", сега ще ви разкажа за музикалното коте на нашата компания. Жу е зодия Дева, точно като мама, пее откакто може да говори, а когато веднъж започне не спира (става дума и за пеенето, и за говоренето), като мен е фен на храната и (признавам си!) снощи на хаус партито си разделихме една пица, но както и да е. Имам щастието да я познавам от гимназията, когато бяхме в един клас- времето, когато се напиваше от две бутилки Coca-Cola от различни каси. Иначе първоначално не се понасяхме много и не излизахме заедно. Но дойде повратният момент, в който се събрахме и до ден днешен не търпим дълги раздели. Когато видите Жу първо ще потънете в маслено зеления й поглед, но усмихне ли се - засиява.Много обичам мириса на кокос, който усещам всеки път щом ме гушне. С хубавата си фигура привлича много мъжки погледи във фитнеса, в който работи сега. Спомням си първият път, когато отидох при нея, за да тренирам. Бях се заредила с шоколад (заради ниската ми кръвна захар, примерно) и тя изпадна в истеричен смях щом ме видя.
 Жу или по-известна като Плюшка (както я нарича приятелят й) сега е и моя съседка- живее заедно с Мария в съседния вход на жилищната ни кооперация. Няма да забравя една от първите си вечери, след като се преместихме в Големия град. Двете с нея си бяхме обещали поне една караоке вечер и решихме, че началото на седмицата трябва да е бомбастично и за това оставихме срама (по-скоро аз) вкъщи, обухме токчетата и направихме кратък маратон до караоке бара в нашия квартал. След  една бутилка събиране на кураж и час и половина по-късно ние се борехме с останалите за микрофона, а когато се добрахме до него бяхме безсмъртни. Разбира се аз подарих на публиката едно „блестящо“ и незабравимо! изпълнение, а през цялото време бях благодарна, че Жу е до мен и покрива певческите ми възможности с нейния плътен и нежен глас. Определено след това аплодисментите бяха заслужени и успях да вървя с горда глава до края на вечерта.

 Откакто сме приятелки тя винаги ми е била най-верният съветник по въпроси от разнообразни сфери. Например, когато започнах последната си авантюра тя проведе дълъг (меко казано) разговор с мен сочейки ми заплашително пръст и гледайки ме в очите точно като мама! След поредното сътресение в любовния ми план Жу (за пореден път!)  отново рече:"Аз казах ли ти на тебе?!" - точно като мама! Наистина оценявам това, че и двете са загрижени за мен, че ме обичат, но защо като се скарам с една от двете след това ми е гузно пред другата..?!Като добра приятелка, Жу много пъти е била гласът на разума, когато съм била пред прага на поредната глупост. За това доказателство са редица примери, някои от които нецензурни за публикацията.

 Друга типична черта на моята Жу е баааавното й загряване на всякакъв тип шеги, вицове и анекдоти. Половин час (грубо) след като ние сме избухнали в смях, а тя е гледала неразбиращо, Жу почва да се хили като луда на вече забравената шега. Тази естественост, която показва в подобни моменти винаги ме е радвала- Плюшка е толкова земна, реална- човек. Човек и приятел, който пожелавам на всеки. Плюшка, с която заедно можете да кръстосвате по тъмно улиците (дори и да тичате, гонени от наркомани), с която заедно да развалите диетите си, с която да се посмеете и поплачете с пълен глас, а след това да пеете и танцувате до сутринта. 

Златното момиче

Четвъртата котка, за която ще разкажа днес, всъщност е кръстницата на женската ни компания. Парис беше първата, която започна с това обръщение към нас и така зарази и останалите. В котките Парис се вписва с вида си на кукла Барби (заради платинено-русите си коси, меките черти и заразителна усмивка, в никакъв случай не е празноглава като куклата). С нея се познаваме от 90-те години на миналия век (колко отдавна звучи!), когато заедно постъпихме в групата за предучилищна подготовка. Никога няма да забравя коледното тържество (на което аз танцувах валс!), когато Парис и Алекс бяха облечени като снежинки и ухилени до ушите (както винаги) пърхаха наоколо. Следващата година те попаднаха в съседния клас, докато в гимназията блондинката беше от моята паралелка (седеше един чин пред мен). Както и преди споменах, с нея станахме "гъсти" в периода от 8. клас. Още тогава Парис имаше своя необуздан дух, авантюристичната си натура и дръзките си решения.
  Не познавам друг, който да държи на думата си така, както тя. Миналото лято й предложих да замине с мен и Лин за Австрия (само!) три дни преди да отпътувам, а тя не се замисли- обади се на майка си и й съобщи датата и съответната сума, която й бе нужна, за да ни придружи на палатковия лагер. Три дни по-късно тотално неориентирани пътувахме за чуждата страна с напълно непознати хора. А какъв купон падна тамм.... Още на втората вечер, когато се състоя Балканската нощ, се изпи значително количество алкохол. Накрая организаторите на лагера се похвалиха, че са направили такъв оборот на бара, какъвто не са имали през цялата седмица. Същата вечер видях такива неща, които никога не съм предполагала, че човешкият организъм може да понесе. Към полунощ аз и моите български приятели (общо 7 на брой заедно с Парис и Лин) вече разливахме по чашките (за еднократна употреба) петата бутилка алкохол. Градуса на настроението се повиши до точка на кипене, музиката беше усилена на макс, времето навън беше под -5 градуса, а тялото ми просто гореше. Бас ловя, че е при другите е било така, след като, когато един немец попита видимо попийналата Парис "-Where you from, pretty girl?"(от англ. ез, "От къде си, красавице?"), тя гордо отметна красивата си руса грива и с усмивка му отвърна "Coca-Cola!!!". Но той не се отказа и продължи с изречението "What are you drinking this night?" (от англ.ез.,"Какво пиеш тази вечер?"), а моята алкохолизирана приятелка го отряза с едно гръмко "Yok!" (от турски език, "не"). Напълно разбит нейният ухажор се върна на мястото си, а ние се превивахме от смях от полиглотския речник на Парис. След приключенията ни в Австрия и Сърбия сега събираме пари от закуските за следващата мечтана дестинация - Италия-Франция.
 Всъщност Парис има опит със събирането на пари. Винаги тя се захваща с финансовата част на нашата скромна компания и (със зъби и нокти) взима и последната стотинка от лачените ни портмонета. Бялото ни коте, както обичам да я наричам, не пропуска и не забравя никога празниците на останалите и имам чувството, че е глътнала календара с именните дни (преглътнала го е с Coca-Cola, сигурна съм!). И не това я прави толкова мила и прекрасна в очите ми. Единствените й пороци са Coca-Cola, шоколад ии .... Люк. От две години вече тя е болезнено влюбена в него и никой не може да й помогне. Тяхната история е много интересна. В началото тя не можеше да го понася и го избягваше постоянно (дори не отивахме на местата, където знаехме, че ще е той), а момчето я гледаше в очите и правеше всичко, за да я види. После нещата се обърнаха, намеси се и трети човек,а тя хлътна по Люк и до сега нещата са на приливи и отливи. Каприз ли е Люк за Парис или не предстои да разберем, а до тогава...
 Приключвам историята на Златокоска, за да се отдам напълно на тоблерона и (вече студения) горещия шоколад. Пък може и да отскоча до магазина за Coca-Cola...

С кожа бяла като сняг, коси черни като абанос, устни алени като роза...

 След този толкова дълъг и динамичен ден, който (слава Богу!) преживях, без кой знае колко произшествия, се настанявам удобно в леглото, в компанията на горещ шоколад, приятна музика  и мъркащия ми котарак-Жоро. Последният път, когато се чувствах толкова спокойна беше след релаксиращия масаж благородно (без мрънкане) предоставен от Ан. Като цяло самата тя ми действа точно като успокояващо. Всъщност Ан е досущ като Снежанка от приказките- с кожа бяла като сняг (с изключение на дните, които посвещава на солариума), коси черни като абанос и алени устни. Но не си мислите, че вкъщи се занимава със седем джуджета. Откакто се премести  в Големия град живее заедно с приятеля си в уютния им дом. От известно време сме придобили хубавия навик да прекарваме заедно следобедите си- на по чашка кафе (в студените дни заместваме кафето с вино) и много клюки. Оня ден си припомнихме някои от най-незабравимите (и сконфузни) ситуации, в които попадаме много често. Когато правим изненада за рождения ден на някоя от котките винаги последна научава Ан. Не защото така протичат обстоятелствата, а защото е препоръчително да държим в неведения както рожденичката, така и самата Ан. Преди година, за рождения ден на Алекс, й бяхме възложили тежката задача да я размотава навън, далеч от вкъщи, където ние усърдно подготвяхме изненадата за Малката. Всичко вървеше по план, стаята беше украсена с балони, чашите пълни с шампанско, лампите-загасени, а ние тръпнехме в очакване Алекс да отвори вратата. И когато вратата се отвори, ние светнахме лампите и изкрещяхме с пълно гърло "ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!!! на смаяното момиче на вратата, което се оказа не Малката, а Ан. Можете да си представите как цялата ситуация изненада не само рожденичката, но и нас. От този ден насам я държим на страна и под око от подобни инициативи.

 Иначе Ан е един прекрасен човек. Винаги е била внимателна с изказванията и често пъти ни разсмива с желанията си, например да си построи частен гробищен парк, където да има работа за всяка една от нас. Обеща да наеме Алекс, Лин и Парис за платени оплаквачки, мен да ангажира с направата на надгробни плочи, а Ники ще бъде заета в моргата. От Ан съм научила следното: "Едно е сигурно- смърт и боклук винаги ще има.". Представете си какъв капацитет притежава това момиче! От всичките ми котки тази е най-голямата мечтателка. С нея може да летим из небесата с часове наред без да ни омръзне. Отскачаме на сафари в Африка, след това сме на плаж в Бора Бора, а вечерите приключват пред камината на горската ни хижа в Алпите. 

 Освен черния хумор, който ни събира, двете обичаме да играем театър на открито. Случва се в мола, когато си пускаме ръце и се държим като влюбени (задължително пред хора от мъжки пол) или пък се караме разгорещено насред улицата (безпричинно и нарочно) пред многото погледи на случайни минувачи. Любов, какво да правиш.... За това когато съм наранена от някого "гаджето" Ан първа скача и предлага да му/й залепи шамарите.

 Хубаво е да има при кого да изтичаш, когато искаш да се отървеш от реалността. За моята НЕреална приятелка Ан вдигам реалността във въздуха!

Скъпите неща са в малки опаковки

Познавам Малката Алекс от много малка. Бяхме в една предучилищна група, след това в съседни класове от основното училище до гимназията. Спомням си, че се сближихме най-много в 8. клас, когато сформирахме кръга около мен, Алекс, Мария, Лин и Парис.  Това си беше един бурен период, в който отивахме на дискотека контрабандно (без разрешението на нашите), събирахме се в "Интригата" и "Фонтана", където изпихме първите си водки и се отрязахме тотално (след "кръщенето" ни се научихме да се редуваме коя кога да се наказва, за да може другите да си я приберат здрава и читава), разделяхме си парите за една кутия цигари, редовно обикаляхме нощните улици със скутера на Алекс (незаменим навик и сега), докато миналото лято не катастрофираха заедно с Лин и потрошиха машината.

 Алекс е единствената ми синеока приятелка. Тя е с джобен размер, светла и с топли черти, същински фотомодел. Камерата й е страст. Използва я еднакво добре независимо от коя страна на обектива е. Една от скромните ни общи мечти е да се снимаме в голямото кино или поне в реклама на шоколадите Milka. Тъй като чаканият продуцент още не ни е открил ние не се отказваме и преследваме мечтата си. Не беше отдавна времето, когато снимахме късометражно филмче у нас. Сценарият беше мой и на Алекс, наехме за оператор брат ми, а ролите бяха разделени между нас двете, Лин, Парис и Ан. Не си спомням по-сконфузен момент, когато по средата на снимките баща ми се прибра и се скъса от смях на сцената, която заснемахме тогава (героините на Ан и Лин разбраха, че имат общо гадже- в случая Алекс /заради дрезгавия глас/ и се бяха хванали за косите).

 Освен, че Малката е голяма (все още непризната) актриса тя може да се похвали със завидна физическа сила, спортен хъс и бойна готовност във всеки момент. Всеки сезон не пропуска да покара ски, играе хандбал, баскетбол, плува като жаба и винаги има енергия, за да напляска, всеки който й противоречи (често пъти Парис или Лин). Тя е много силна и психически. Освен, че гледа страшните филми на тъмно с отворени очи, друго нещо я прави много стабилна. Слушала съм как често е разказвала детски приказки на болната си баба, за което я признавам отвсякъде. Няма друга като нея, не всеки е способен на това. 

Когато сме говорили за бъдещето си, често пъти сме определяли Алекс и Лин като философи, защото много пъти  двете им различни теории се сблъскат и тогава рядко остава някой покрай тях, който да не е пострадал (най-малкото: шума е като от спор между фенове на Левски и ЦСКА). Все пак ги обичаме и им прощаваме (дали от страхопочитание или не е друг въпрос).

 Алекс е истинска фурия в кухнята, а аз съм и голяма почитателка. Много пъти се е случвало да ни сготви и не ни е оставяла гладни у тях. На едно от събиранията ни там извади цяла тава с пълнени чушки, а както винаги ние "цял ден не бяхме яли нищо", и от тях не остана и спомен. Така като се замисля, си спомням, че последно беше започнала да ми прави френски тост, но имахме малко произшествие с Лин, та тоста се отложи,а вечерта приключи във ВМА (скъпа Алекс, ако четеш това, разбирай го като намек).

 Тази котка също ми е много скъпа. Не само, когато успява да се справи с косата ми и да я приведе в приличен вид; по магически начин ме разведрява всеки път, когато съм на ръба на психическа криза; помагала ми е в най-трудните периоди и никога не ме е оставяла сама срещу течението.

Чистата сила

 Втората котка, с която ще ви запозная, всъщност е най-близката ми. Познавам я откакто се помня, иначе казано цели 20 години. Мога да пиша много за Лин- с нея съм минала през лед и огън, преживяли сме заедно хиляди перипетии и безброй хубави моменти. Не си спомням и ден, който да е минал без нейното присъствие. Нашето приятелство е вечно, а връзката, която имаме е силна и несломима след многото вмешателства в нея.

 Когато беше хлапе Лин се славеше като мъжкарана- винаги играеше мъжките роли в игрите ни, беше вратарка на кварталния отбор по футбол, биеше брат си (много често и мен), участваше в спортни състезания и не отстъпваше по нищо на силния пол. Преди да открият камъните в жлъчката й (тогава беше на 14 години), Лин бе едно бузесто и охранено дете, което обожаваше да се налива с Кока Кола и вечно имаше дъвки и семки в джобовете си. След операцията аз бях нейният таен снабдител с всичките тези забранени вкусотии (дори си спомням как веднъж избягахме от баба ни, за да се скрием до един трафопост, където 3 часа се отдадохме на много шоколад, вафли, безалкохолни и клюки). Така са ни учили майките ни (които са сестри)- да бъдем заедно, защото си  нямаме сестри (само по-малки братчета, които не стават за някои (женски) работи); да си помагаме и никога да не се разделяме и караме помежду си. Винаги сме разчитали една на друга. Когато аз се разболявах и трябваше да отсъствам от училище, моята незаменима другарка пристигаше рано сутрин (избягала от часовете, естествено), когато родителите ни вече бяха на работа, с любимият ми портокалов сок, голяма кутия сладолед Алома и лягаше до мен (неспираща да философства каква добра приятелка всъщност е!) от другата страна на леглото. Разбира се, аз й връщах жеста безброй пъти.

 Пубертета е един изключителен период от живота на всеки, който не подмина и нас. Заедно преживяхме бушуващите хормони, проблемите с родителите, пъпките, момчетата и много други. Както споменах, Лин е голям състезател- докато тя предпочиташе да тича след топката, аз се забавлявах с по-кротки неща- рисувах, четях странична литература. От където и да ни погледнеш ние бяхме пълни противоположности, а те, нали знаете, се привличат. Много пъти сме се карали, но не заради момчета, нито пък за дрехи. Карали сме се, защото сме се ревнували от други приятелки и много рядко допускахме "чужди" в нашата двойка, а когато това се случваше винаги следваше един много дълъг разговор, бой, малко рев и след това сдобряване с ръкостискане (ние рядко се прегръщаме и целуваме, защото за нас платоническата любов е по-силна от физическата). Винаги е била до мен, дори когато 2. клас оплетох зверски един гребен в косата си и трябваше да я подстрижа на паничка, а тя от солидарност направи същото с нейната прическа. Рядко се сърдим една на друга. Не й се сърдих, когато открадна и прочете дневника ми в седми клас; когато ме бутна с дрехите в басейна на леля ни пред всичките й гости; когато счупи средния ми пръст; когато ме спукваше от бой на импровизираното ни "Разбиване" ... Тя също не се нацупи, когато обърнах сервиза на баба й и след това обвиниха нея; когато, заради един забравен пост, майка й разбра, че се среща с един потенциален разбойник (беше в ерата на mIRC и още бяхме зелени с технологиите) и така се развали рожденият й ден; когато по-миналата нова година извадих нокътя на големия й пръст на крака и още много, много други гафове...  

 Спомням си как в началното училище Лин се изплю върху лицето на една моя конкурентка, която искаше да ми задигне гаджето. Тогава се превърна в моят герой за дълго време. След това в гимназията, когато тя имаше подобен проблем, двете заедно купихме шампоан за мазни коси и го поднесохме на нейната "приятелка" в двора на училището, пред погледите на учители и съученици. Не си спомням бройката на още колко други сме натривали носовете в даскало... Общо взето си бяхме "чистата сила"! Заедно измислихме номера с търкане на листа от растения между пръстите, за да не ни усетят вкъщи когато сме пушили. Имаме си дори и кодови погледи, с които си казваме от 3 до 8 изречения в секунда. Заедно си купихме любимите ни тениски с изображението на Tupac (носихме ги с къси гащета, токчета и много черен молив под очите/слаган под уличната лампа, защото в 7. клас подобни гримове вкъщи бяха табу/), други две с надпис, който гласи: "No boyfriend- No problems", и само! когато гаджетата ни отсъстваха обичахме да си ги обличаме и излизаме навън. Врекохме се във вечно приятелство със символично сливане на кръв от безименните ни пръсти и десетгодишни си обещахме след време да си кумуваме на сватбите ни.

 А сега времето е различно, аз съм различна, Лин също, но въпреки всичко отново сме заедно. Сериозно обвързана (в някои случаи дори завързана!), мислите й са далеч от онези славни времена, в който не пропускаше петък и събота без да се нокаутираме заедно. Всичките ни общи приятели забелязват и не пропускат да отбележат колко по-улегнала е тя. Аз обаче виждам как все още в нея кипи онази сила (и още не бързам да й стана кума!!), която превишаваше рамките на нормалното държание и учеше всички на ред и дисциплина (баща й е бивш военен, за да си обясните и вие). Нищо, че сега се съобразява малко повече с нейния, Лин си е все същата лудачка. Не се знае кога ще я отприщи само и от това се плаша...

Ин и Ян

 Надали има човек, който да не е чувал и виждал древния китайски символ Ин- Ян. Той означава и изразява същността на хармонията, баланса, противоположностите, за да съществува всичко живо (мъж-жена; светлина-мрак; радост-тъга). Този символ олицетворява живота- всеки от нас има в себе си своите Ин и Ян.
 Преди да се запозная с Ники съм слушала безброй истории за разкрепостеното й поведение и за нестандартните й принципи. Така че, когато Парис ни запозна си имах едно на ум за нея. Всъщност това момиче се оказа далеч по-различно от онова, за което я смятат повечето в обществото или поне за мен тя е следната:
 Наред с дългите крака, гарвановочерните коси, пухнали устни и много силен чар, тя притежава голяма миловидност и силно чувство за отдаденост, дори към онези, които не заслужават (много пъти съм й казвала последното!). Ники е човек на живота! За нея няма нищо по-хубаво от това да е с приятели навън и да се забавлява от душа (на рождения ми ден, миналия месец, доведе цял оркестър, каза, че е за мое здраве), да обикаля моловете с часове (последният път й отне 7 часа, за да разгледа само 2 етажа от МОЛ "Сердика"), да се кокетничи с всичко живо (пола е без значение) и всичко това й се отдава!
 Когато за първи път се сблъсках с Ники , тя не беше в най-добрия си вид- легнала болна на легло вкъщи. И не си мислете, че бе тръсната от вирус. Беше вечер след голямо наливане със студени напитки. Парис ми заповяда да навестим уважаемата (те двете се познават от доста време), а аз нямах избор и се метнахме в първото такси. Същият ден видях как с температура, облечена в плюшена пижама, се танцува здрав кючек!!!
 Вече споменах, че Ники е котката, която винаги е била на помощ с някой сексуален съвет. Не, в никакъв случай не я характеризирам като "жрица"- просто си го може! Всъщност тя е много чувствителна, а когато обича го прави до край! Като нейна приятелка аз познавам много добре мъжа, който й разказа играта - Рич. За мен той е досаден самохвалко, който не оцени както подобава мацка като Ники. Но тя вижда много повече в него (нали любовта е сляпа, а тя често пъти казва, че има проблеми със зрението) и кой да я вини. Самата аз нямам право да критикувам в това отношение, но за мен по-късно. Ники и Рич бяха дълго време заедно, имаха една сравнително силна връзка, но не й без проблеми. То и моята котка си е мъничко виновна, обаче като Рич- нямаше друг. Сега нещата са другояче- всичко е точно като преди. Тя е осъзната, силна и можеща, а той едно нищожество.
 Да се върнем към мен и Ники. Вечерта след деня на запознанството ни последва 5-часов телефонен разговор между нас двете. Това момиче се оказа толкова упорито, че успя да научи дори кога е паднал последният ми млечен зъб! Разказахме си всичко - от А до Я. Така и се получи химията между нас, подушихме се (пък и сме една зодия)- познахме се.
 Когато искам някой да ме утеши и да ми каже, че съм права (дори осъзнавайки, че не съм) се обръщам към нея - моята палава котка Ники.

В началото бе котката...

 Всеки е чувал израза: "Покажи ми приятелите си, за да ти кажа какъв си.". Е, моите приятели са толкова много и толкова различни, че ако трябва да се характеризирам с всеки един от тях, то би излязло, че съм един доста странен и объркан човек. Може би на това дължа обяснението, че понякога и сама не успявам да се разбера. И все пак, за да съм честна, аз съм една много доволна от живота си "котка", имам до себе си друга такава във всеки момент; на едната (Парис) мога да разчитам за вечно гостоприемство, дори и в 4 сутринта; другата (Ева) винаги е била насреща за поредния запой- с нея са най-страшните ми пиянства, като на другата сутрин никога не ме е оставяла сама и на най-страшния изпит; с Малката Алекс никога не ми е било скучно- снимали сме поне 5-6 филма (с минимален бюджет и телефонна камера); когато става дума за секс - Ники винаги е готова с безотказен съвет, урок или най-малкото поощряване; диетата никога не е диета, когато я спазвам с Жу и Мария (съквартирантки), за което винаги се "храним" една друга; Ан е много важна мацка, която никога не ме оставя самотна из облаците и винаги е готова да ме придружи, дори когато става дума за бой; а след поредното разочарование и удар на съдбата винаги се връщам при най-близката ми (кръвна) - Лин. Това сме ние-аз(Адриана), Парис, Ева, Алекс, Ники, Жу, Мария, Ан и Лин-цели девет мацки, разполагащи с по девет живота, самото олицетворение на деветте кръга на Ада и разчитащи винаги една на друга.

 Ние сме една сравнително сплотена женска компания, в която няма чак толкова интриги (а само съвсем допустимите, тъй като всеки знае, че когато на едно място се съберат повече от една жена (в случая котки) положението става напечено, а ние сме 9!, тъй че...); на по двайсетина години, току-що пристигнали в големия Град, готови да грабят с пълни шепи от живота, такъв какъвто е.

 Понякога, когато нашето котило се сблъска с неволи и недоразумения се питам: от къде тръгна всичко, как се сближихме така, кое ни обедини толкова, че станахме приятелки?! И винаги последва един и същ отговор - в началото бе котката! Освен нея, разбира се, това е и любовта ни към хубавите мъже, алкохола, шоколада, музиката, честото излагане на публични места, омразата към общите ни врагове, на иначе скромния живот, който водим, абсолютния непукизъм към всеки дръзнал да се намеси във връзката ни. Но дори когато това се случва, винаги поне една от нас проявява здрав разум и отново събира компанията, с цената на много компромиси, разговори, отстъпки и, естествено, алкохол.

 Няма да пиша за безупречното и вечно приятелство между жените, няма да опровергавам истините доказани от живота, че между жени няма истинско приятелство, а само съревнование и ревност. Просто реших да разкажа нашата история, като в началото бе котката...