Сляпа среща - ІІІ

 И май е време да се върна на страстната, добре позната тема - Ян. След ужасяващата ни неочаквана засечка  и обещанието за сляпа среща се мина толкова време, че все едно е било в друг живот. Търкулнаха се дни и вечери посветени на други, изпълнени с най-различни вълнения и трепети, а Ян все така остана един непознат за мен. Не, че не поддържахме контакт - знаехме си номерата и в моментите на пълна усамотеност и заблуда редовно го чувах - независимо от алкохолните промили в кръвта. И всеки път когато на екрана на телефона ми грейваше неговото име аз изтръпвах - така, както след гореща баня те лъхва студен въздух или когато изяждаш парче лимон след изпита текила. А на практика не зная кой знае колко повече от името му и въпреки всичко потрепервам. Както и да е.

 Времето не чака никой. Минаха седмици. Но ние продължавахме да се търсим и не спирахме да се лъжем за сляпата среща. Ту аз нямаше да изляза, ту той. Вечно някой си намираше оправдание, за да не се видим. Дори мога да отбележа, че Ян е първият, който някога го е правил! И то не го направи само веднъж, а цели два пъти. Което си е пълно предизвикателство и изненада за мен. Но не се отказвах, защото стане ли дума за инат моето име излиза като негов синоним. Нямаше как да не отбележим края на първата година в университета и набързо събрах моите най-близки колеги вкъщи преди началото на нецензурната нощ, която бях посветила на извоювано пиянство. Знаех, че Ян също ще бъде навън, а може би дори много по-близо отколкото очаквах. Знаех, че това ще е деня на нашата сляпа среща. Знаех, че трябва да пия, за да не изгоня смелостта си. Но не знаех какво предстоеше да се случи.

 Часът беше 22:30, когато почти всички се бяха събрали вкъщи, някои дори вече бяха пияни. Тогава входната ми врата се тресна силно и Пипи, моята красива колежка, влетя в стаята. Пипи е средна на ръст, има прекрасна гъста и много къдрава коса, а под кристалните й сини очи закачливо са се наместили лунички. Пухналите й устни не спират да говорят и вечно да се усмихват на нещо или някого. Тя е голям образ, изключително печена и много интелигентна - човек с когото можеш да си прекараш страхотно в бара или университета. Същата тази се намести срещу мен на масата във видимо унило настроение. Всички започнаха да я разпитват какво и как се е случило, а тя послушно разказа как преди седмица е приключила дългата й връзка с момчето, с което, освен легло, деляха един покрив! А само преди няколко дни ходиха, за да си изберат нова спалня! И от тази връзка не е останало нищо, освен няколко негови рисунки, на които Пипи позира с удоволствие, спомени, които нагло изплуват в съзнанието й и ... плазмата, която тя сама трябва да изплати. Уважаемият се изнесъл набързо от жилището им, оставил горката Пипи да се оправя сама заедно с няколко негови забутани чифт чорапи, защото просто преди дни се събудил и открил, че вече не я обича и не иска да е с нея. Докато колежката ми се наливаше с алкохол и разказваше на висок глас как той вече й се похвалил, че си намерил нова тръпка, аз се грижех за чашата й и попивах всяка от думите й. Пипи обясняваше, че мъжете не са като хора и разясняваше теорията, че единствената им грижа е да си създадат удобство, да те използват максимално и когато на фронта се появи нещо ново - захвърлят те и обръщат гръб на стогодишната ви връзка, оставяйки след себе си хаос, телевизор на изплащане и ти насаждат омраза към всички индивиди с пакет в гащите. Монологът и беше прекъснат от sms-а, който получих. Ян - изглеждаше многообещаващо. Отварям внимателно съобщението, присвивам очите (винаги, когато пия зрението ми се влошава!) и чета: "tazi vecher - slqpa sreshta? shte me namerish li ili da te tursq?" Да, да, да - ето това е доказателството, че е останало поне нещо човешко в мъжете. Изтрих усмивката от лицето си, не казах нищо и се обърнах към останалите на масата - Пийте, за да тръгваме!, докато пишех отговора си - "shte me namerish na mqstoto, kudeto me otkri."

 Напихме Пипи и се отправихме към дискотеката. Не мога да повярвам колко самоуверено вървя на високи токчета, когато съм на градус! Може би трябва постоянно да го правя! Не си спомням какво и как е станало, но като че ли дъното на бутилката на масата ни беше спукано. Алкохолът свърши толкова бързо, а смелостта в мен направо напираше да се покаже. Очаквах отговора на Ян повече от час и половина и леко започнах да се изнервям. Когато обаче го получих не бях никак очарована - "sujalqvam, ne moga da doida nikude. utre shte ti razkaja, na teb priqtno". Отворих очите си и съм сигурна, че са заприличали на палачинки. Ето той пак го направи! Пак ми върза тенекия! Пак ме разочарова!!! Убедих се в правотата на думите на Пипи! Тя отлично е разбрала мъжката тактика - прави се на интересен, за да успееш! Ах, само да ми беше пред очите! Смелостта ми се превърна в яд, който за съжаление приложих върху телефона си. Докато събирах батерията и капачето на телефона си, клатушкайки се на токчетата, клекнала между масите и краката на хората, някой хвана ръката ми и сложи дланта си пред очите ми. Изправи ме, а аз напълно неадекватна и недоумяваща опипвах ръката върху очите си.

 - Ето това вече е сляпа среща - Ян мъркаше в ухото ми, нежно долепил бузата си върху моята. Освободих се от хватката му, за да се обърна и да се притисна в него (в подобни моменти ставам доста красноречива).

...

В очакване на октомври

С края на тази емоционална седмица настъпи и краят на тази уморително-изцеждаща сесия! Но да се върна назад с това как посрещнах седмицата- по копринената ми нощница пред входа на блока улисана в компанията Ян, след което последваха два дни, през които трябваше да се боря с настъпилата болест, високата температура и тежките изпити. Ала сега ще дам малко отбой на темата за "сляпата среща", а ще открия великия проблем, който ме мъчи тези дни. Когато преди няколко месеца моята многоуважавана и страшно обичана приятелка Жу ми спомена, че евентуално ще посвети лятото си на работа в чужбина, аз въобще не осъзнавах същността на това, което бръщолевеше по цял ден. Не осъзнавах, че няма да е заедно с мен по време на летните жеги, когато най-големите ми нужди са свързани със сладолед и приятелска компания. Не осъзнавах, че ще липсва при всичките събирания, които предстоят. Не осъзнавах, че Жу няма да е тук, за да отпразнуваме края на първата ни година в университета. Тя няма да е тук дори и за двайстия си рожден ден! Жу ще пропусне моето велико изпращане за Хърватия, както и това на Парис за Италия. Тя ще бъде на стотици километри далече и, и, и просто не е същото!
 Това ще бъде най-дългата ни раздяла. Най-тежката и най-скучната. Защото ще ми липсва. Ще ми липсва, когато няма с кого да си разделя последното парче от пицата; когато няма да е тук, и да ме гледа, и слуша в захлас най-дребните подробности, които и разказвам (и държа тя да чуе) за най-маловажната глупост. Ще страдам, когато няма с кого друг да си събуя токчетата и да тичам и пея с пълен глас по улиците в ранните часове на деня. Жу няма да ме радва цяло лято с голямата си разсеяност, енергичност, позитивност и вечното бавно загряване и късно отреагиране. Всеки има по един такъв приятел, нали? Общо взето ме остави да се спасявам сама насред разгара на лятото.
 Тя замина в понеделник за Англия, заедно със страхотния й приятел. Поне няма да я мисля как ще се опази, защото е малко разсеяна и понякога непохватна, та много я бива да се забърква в изненадващи ситуации, в които трябва малко повече сила. Ама през октомври аз пак поемам от него щафетата. Както и да е, във вторник не усетих, че я няма, защото бях прекалено заета с високата температура, която ме повали на леглото за повече от 20 часа! Но някъде привечер в сряда започнах да се сдухвам сериозно. Погледнато реално всичко си беше наред - не страдах от липса на слънце, зарязах антибиотика, предстояха последните изпити и общо взето нямаше от какво да се оплаквам. Обаче нещо ми липсваше. Ааа, да - Жу! Първите ми дни без нейното присъствие са си наистина леко странни и малко сивеят. Може би защото още не е писнала в телефонната слушалка : "Ааааа, къде си, бе, човече?! Тук, ако знаеш каква лудница е!!! ..."
 А до тогава ми оставя да си въртя старите архиви и да се залисвам самичка на тогавашните физиономии. Как да разреша проблема?! Както се пее в една моя любима песен: "Сега пия и чакам моя пробив". И едно международно телефонно обаждане!