"... И заживели щастливо до края на дните си!" СТОП! Чакай да превъртим лентата далеч преди заветните думички на обещание. Преди пантофката, преди червената ябълка, вретеното и задължителната вълшебна целувка. Да обърнем книжката, когато:
Пепеляшка е трябвала да изтърпи ужасните си доведени сестри, да пере, чисти, готви, глади. Снежанка от рано се научила да кърпи чорапи и да живее не с един, а цели седем мъже, за сравнение с една друга глезла - Спящата красавица, която пък от своя страна мързелувала цял век в леглото (интересно е да се отбележи темата за хемороидите тук) след като за първи път се докоснала до домакинска работа. Жасмин се разтягала върху тъканите ориенталски килимчета, танцувала страстно бели денс, докато не ѝ се наложило да се разправя с побъркан дух с много самоличности и един добър разбойник. И Бел не се оплаквала - живеела си царски и като типичен зубър изчела цялата градска библиотека.
Та тези жени си съществували рутинно, спокойно, в делнични дни, натоварени с цивилизована и добре позната работа - като всички други момичета. Имали свой социален живот и битието им си протичало гладко. Докато не се намеси един много важен елемент - Принцът! В повечето случаи той не може да се похвали със собствено име, а ползва това ефектно определение за още по-ефектното си представяне в приказката. Има сини, зелени, кафяви, дори златисти, но все пак магически очи и доста секси поглед. Спретната и атлетична фигура, неочаквани спортни умения, владеел езда, пилотирал недвижими предмети и бил запален по ораторско изкуство. Как да му устоиш (след като не можеш да се въздържиш от една сочна, кървавочервена ябълка)? И след като този самоуверен младок се напъха под кожата на принцесата, не й остава нищо друго освен да зареже домакинската работа и да се метне на летящото килимче към Далечното кралство, много, много, много далече от женската еманципация! Къде е тя тогава (еманципацията)? Всички ли трябва да бъдат спасявани? Да седят и очакват смелият Принц да дойде, докато сгъват дрехи и белят картофи? Не! Именно чрез образа на тези принцеси се потвърждава определението, че жените са слабият пол. Жената също може да взима важни решения за своето съществуване. Тя може да пие, плюе, да хапе, може да води преговори, да се състезава и печели не по-зле от мъжа.
Предлагам един по-различен поглед, ето така:
- Мамка му! Мамка му! Мамка му! - нервно пъшкала Пепеляшка, приклекнала на земята, опитвайки се да отключи вратата на дома си. След като измина повече от петдесет стъпала, за да се добере до вкъщи, тя е почти трезва. Точно след полунощ е. А е пила за десетина. Петнадесет минути борба с ключалката и вече е вътре и ликува с песен на уста. Милата Пепеляшка- бялата рокля отдавна е с петна от уиски, а токчетата - едната обувка е изчезнала някъде по пътя, а другата на нищо не прилича. Но удоволствието, споменът, тръпката от това да гониш дивото, непознатото - остават и трупат опит в нейната игра. Забравила за фибите в косата си и грима по нежното лице "Даа... - мисли си тя, докато облизва сухите си червени устни - дано и утре си спомням..." - и бавно се унася с усмивка в блажен сън, където ще се срещне с Принцът...
- За кибик може да сложа малко английска сол в тоя пай - мислеше си Снежанка докато стържеше кило ябълки. Цял ден готви и се трепа за мъже, с които дори не дели едно легло. Налага ѝ се всеки ден да оправя не само своето, но и още цели седем други легла. Но тя само чака джудженцата да открият някакво съкровище в мината. Тогава Снежанка като най-умна и единствена с висше образование от Кралския университет за управление на стопанството, може да застане начело на бижутерийна фирма, да впрегне джуджетата в работен персонал, да открие няколко магазина, да сключи договор с Виктория Сикретс и да стане най-големият конкурент на Тифани и ко. Такъв беше планът. А и да - да натрие носа на оная вещица, новата жена на баща ѝ, заради която избяга от вкъщи, и да се докопа до готиния Принц от другото кралство. "Опс... малко прекалих с тая сол", рече Снежанка и вкара пая във фурната...
"Офф... ама хич не ми се става" мислеше си Аврора, по-известна като Спящата красавица. Изтегна се, прозина се дълго и звучно, едва отвори едното си око, пробудена от кресливата си дойка. Предстоеше ѝ труден ден - трябваше да се изкъпе, беше на педикюр и маникюр, след това имаше час при фризьор, после на солариум, грим и на проба при кралския стилист, който шиеше по уникален начин - с безопасни игли, тъй като Аврора имаше страх от остри предмети. Имаше толкова много работа за вършене, а денят наближаваше обяд, когато стана от леглото с балдахин. Докато се къпеше с мляко (по рецепта от дерматолога, който и препоръча процедурата, спомагаше за края на хемороидите от седене и спане), Аврора едва не заспа във ваната. "Ахх, как ми се искаше да може поне веднъж да се наспа като хората! Ден, два, месец, година, ей така - да си взема съня. В леглото, но с компания ...", подсмихна се тя. Внимавай какво си пожелаваш, мила...
Жасмин бе пред огледалото, пременена в новите си дрехи - малка червена лента с ширит от златисти конци обгръщаше гърдите на принцесата, а надолу бе в червени шалвари от тюл. Обецата на пъпа и бе златна халка с червени рубини, в косите имаше цветя. "Може би ми липсва само кожен камшик, за да завърша тоалета", мислеше си ориенталската принцеса, докато палеше ароматни пръчки и свещи. Щеше да репетира нова версия на бели денс, заедно с дворцовия оркестър, за празненството по случай завършването на училище. Палавата Жасмин отдавна искаше да вкара в композицията камшика и може би някой беден подчинен, но нека бъде разбойник, мечтаеше тя. Въртеше корем, кършеше снага пред огледалото на приглушена светлина, огънят хвърляше блясък по нежната ѝ шоколадова кожа, а клепките ѝ с очна линия трепкаха сластно...
Бел прочете за шейсет и девети път "Петдесет нюанса сиво" и затвори бавно книгата. Толкова
ѝ се искаше да открие и тя своя Крисчън Грей - звяр в леглото, с ангелско сърце. Искаше да прекара целия си живот в подобна на Червената стая, където да забрави за мозъка, който носеше, да отпусне съзнанието и тялото си в ръцете на мъж, който да го направи неин Подчинен. А сега ѝ се налага да търпи побъркания си баща и неговите смахнати изобретения, въпреки че някои от тях ставаха за забавление. Бел бе прекарала целия си живот в учене и опити, бе открила сама: теорията за относителността, числото Пи, Законите на Мърфи, законите за класическата механика, звездата Армагедон и много други, но нямаше спонсор към когото да се обърне за финансова подкрепа. Но Бел знаеше, вярваше, че може да се справи и сама. Прибра книгата в библиотеката в нейната стая и се запъти към лабораторията в подземния етаж. Там правеше опит да създаде мъжът от "Петдесет нюанса" ...
И тук може да приключим с "И заживяла щастливо до края на дните си!". Както винаги важният образ на Принцът е застъпен във всяка една от историите, но не и очакването му. Не се налага да го чакаме, когато можем сами да го потърсим. А открием ли го защо в приказките не пише, че не се налага и да му перем, готвим, чистим и гледаме децата. Но какво ли знам аз за принцовете?! (Всичко, всъщност държа един заключен вкъщи.)
